През вековете на духовното си съществуване, въпреки своите лутания, горди възходи и срамни падения човечеството е формулирало общовалидни, непреходни теми. Сред тях без никакво съмнение централна по значение и емоции е темата за любовта.
Признавам, че от времето, когато започнах да осмислям постулатите, които ни заобикалят, не съм предполагала, че любовта освен между мъжа и жената, може да бъде на толкова много места около нас и толкова втъкана вътре в нас. И както в повечето случаи не разбираме кога и как се е появила, така и за съжаление осъзнаваме колко е силна, когато загубим това, което я е родило. Както аз загубих моя малък пухкав папагал Кори. Няма да коментирам как за две години от желан "домашен любимец" кротката грациозна жълта топчица стана част от семейството - това го разбира всеки, който се е грижил за животинка. Не искам да си спомням и как за няколко часа епидемията го отне... Как с недоумение гледах, без да мога да повярвам, че сърчицето не пърха под светлите перца на ...