4 ene 2009, 11:52

Какво е за мен България

37.7K 0 38
2 мин за четене

Какво е за мен България

(есе)

 

 

 

 

     България е моята родина и отечество. Казвам го, защото страната, в която си се родил и израснал, е родината, а отечеството е страната, към която изпитваш респект, уважение и признателност. Да, България е всичко за мен! Обичам я безрезервно и вярвам в светлото и бъдеще. Нейното богатство е не само природата, но и славното минало, великите личности, които я извисяват над самочувствието на другите страни. Българските традиции и вяра са дълбоко вкоренени в сърцето на българина. Те го правят непоклатим и уверен, тласкат го към нови хоризонти и го поставят на върха на националната гордост. Не е вярно, че сме егоисти и лицемери, защото тогава нямаше да постигнем нищо велико, а ние сме се доказали, че сме велики откриватели в много области. Макар и недооценени, българите продължават да отстояват идеите и стремежите си. Нашата сила и борбеност са достойни за уважение и признание. Уверен съм, че ще дойде моментът, когато България ще грее като истинска звезда, защото нейното могъщество са великите умове. Всичко, което сме постигнали, е плод на труд и непоколебимост. Българинът не се отказва при първото възникнало препятствие, а се бори неуморно за своите идеи, а това го калява и прави още по-селен. Егоизмът, завистта и лицемерието са заложени у всеки човек, но това не го прави по-нищожен, а напротив - тласка го напред. Защото инстинктът за самосъхранение е егоизъм. Скриването на истината понякога е необходимо, а това е лицемерие. Завистта е мъка при вида на чуждото благополучие, но може да е и трамплин за духовно извисяване и усъвършенстване. Ето защо на нас не ни е присъщо нищо по-различно от присъщото на всички човешки същества. Това, което ни отличава обаче, е силната ни чувствителност и емоционалност. Нашата отвореност към света и хората, нашата неподправеност и спонтанност, които са истинският ни нрав и превъзходство. Българинът истински страда, съчувства и споделя радостта. Домът му е отворен за всяко сърце, стига да е истинско. Трудолюбието ни е пословично, защото наистина не се спираме пред трудностите, а се борим със зъби и нокти. Когато се захванем с нещо, е въпрос на чест да докажем, че можем да го направим най-добре, но не за да съберем овациите, а за да бъдем себе си. Истински сме и не се нуждаем от маски. Обичаме от сърце и се раздаваме от сърце. Не очакваме нищо в замяна. Добрата дума ни стига за отплата, а за лошата сме великодушни и склонни да простим. В способността да прощаваме е силата ни.
   Обичам България, защото е чист извор. Хората около мен са сърдечни, а на грубостта отвръщам с добро, защото знам, че така прекъсвам веригата на злото. Нека всеки се замисли върху това и тогава наистина мечтите ни ще станат реалност.
      Българското е в нас и никой не може да ни го отнеме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© The Notorious Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре казано, но голям хаос в съставянето...Давам оценка 3 звезди.
  • Видях много негативни коментари...Защо спорите искам да отбележа отново,че есето ми хреса.Но не мога да разбера как може да се определи една група от хора...Всеки е един индивид,който мисли различно,чувства различно и върши нещата различно...Силната вяра може да ни помогне,но има много препятствия,които спъват тази държава да изгрее...Когато сме били под турско робство Левски и Ботев и други хора са дали живота си България,за да се освободи.Сега не сме подчинени на никой свободни сме...Защо сме в това положение...?Исками се да вярвам силно,че ще успеем.Иска ми се да имам твоя позитивизъм,но как да го имам след,като пред очите ми има толкова помия...(с извинение) радвам се,че поне има хора оптимисти...Аз и вярвам,че някога ще успеем да станем велик народ,както някога е било...Някой ден ще дойде и нашето време...Моля се да е по-скоро....!
  • Хахаха..."Този луд,луд свят". Я ми отговори, ама честно: Ти в коя България живееш и добре ли си психично?
  • ba6tavide4or!!!!...твар моя обична илитературна с дисфункция в ритмиката, ти хомо скрибенсе така могъщ във вълшебните си рими, какво искаш, mon ami, какво желаеш? За какъв срам питаш и как можеш да питаш за срам, дето един ред граматично правилен не можеш да отпереш? И с това самочувствие, е, да не си хванал Господ за шлифера? При все, че си имал и наглостта да ме нападнеш в толкова неграмотно написан пост, който буквално изважда очи с правописната си обезобразеност? Смелчак си ти. Това "момче" може да си е положително колкото си иска...аз хич не скачам срещу положителността, тя е хубаво нещо. Аз съм против заслепението. Аз съм за изкуство не утопично, а реалистично. А, както казва един велик човек, няма нищо по-фантастично от действителността. Огледай се, чадо, лирико мой неземни, и виж каква е тази действителност? И с какво е фантастична - с безбрежната красота и идилия, която ни загражда? С тоталната липса на насилие, страх и сълзи? С човека като стълб на света, като венец на творението, с българина, който за нашия гарсон е олицетворение на всичко "чисто, сяйно и благородно". Пфу! Разбира се, че няма да спра да пиша. Дължа обаче да отбележа, че не аз съм този, който трябва да спре, детенце на Ерато, а ти, защото ми се чини, че поне пиша грамотно. Виж, другото не знам. Ако трябва да говоря ще излезе нещо много самомнително. Пък и, да не би случайно да мислиш, че разчитам да разбереш и един ред, излязъл изпод пръстите ми? Пхахахаххахаха, нещо не ти достига за него. Казваш "нещастие"...? Ами хубаво. Нека е нещастие!!!! Пътят към голямото изкуство е голямото нещастие...Пхахахахахаххахахахахахахаха.... И още веднъж - постът ти е такъв, че за него може само едно да се каже - "Разстрел и след разстрела - червеи. Това е толкоз просто и логично."
    Пхахахахаххахахахахаххахаха

    П.П
    Нека нашият гарсон ми прости. Бях длъжен да отговоря...
  • Подкрепям те твърдо.Защото наистина ние сме един велик народ с велико минало със велики имена , за бъдеще нищо немога да кажа но въпреки това мислиш по много хубав начин ..

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...