Kакво е за мен любовта/
И в края на краищата, както казва един персийски мъдрец, любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея, не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.
Защо става така, когато съм влюбена започвам да си задавам много въпроси, а един от тях е: „Какво харесвам в теб?”. С този въпрос се сблъсквам още първия път щом се срещна с любимия човек . Отговорите са прекалено много, но не успявам да намеря точния. Любовта, която изпитвам към теб, ме кара да правя странни неща. В деня, когато човек позволи на истинската любов да се появи, добре организираните неща ще се превърнат в хаос и ще пометат всичко онова, което сме считали за правилно, за истина.
Всеки делничен ден, от сутрин до вечер, аз мисля само за теб, търся отговори на въпросите, които си задавам. Има прекалено много причини, за да те харесвам, но коя от тях ме кара толкова много да те желая.
Всяка сутрин ставам с мисълта за теб. Денят ми започва с усмивка на лицето, защото твоят образ в мислите ми ме прави щастлива. Но веднага след това в мен се появява страхът, че може любовта ми към теб да остане несподелена. Светът ще стане истински, когато човекът се научи да обича, а дотогава ще живеем с мисълта, че познаваме любовта, но няма да имаме смелостта да се изправим срещу истинската й същност.
Чела съм много книги и списания свързани с повечето ми въпроси, но нищо не ми помогна. Един ден, както се разхождах в парка, ме заговори един бездомник. Помоли ме за малко пари. Реших да му дам, но в същия този момент нещо в мен ме накара да го попитам за това дали му се е случвало да харесва някой, който е харесван от много и дали се е питал какво харесва в него. Отоговорът му беше да. Аз с удоволствие реших да го изслушам. Каза ми, че повечето хора харесват човек, защото е известен, красив, но в действителност това не е истинската любов, тя не се изразява по такъв начин. Спомена, че мнго хора си мислят, че любовта е обуздана сила, а всъщност тя е обратното. Когато се опитаме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитаме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитаме да я разберем, се чустваме изгубени и объркани.
Но още по интересно ми стана по време на нашия разговор като бездомника започна да разказва една история, в която се съдържа един от отговорите на всекидневните ми въпроси. Историята беше свързана с това, че днешно време никой няма време и не може да пътува цял живот. В действителност осъзнах, че има такъв начин и той е душевен. За да постигнем този метод трябва да се дистанцираме от личната си история. Това ще стане като я разказваме с най-малката подробност във всеки момент. И дотогава, разказвайки, ще се сбогуваме с това, което сме били, и ще освободим пространство за един нов, непознат свят. Трябва да повтаряме тази отминала история много пъти, докато тя престане да означава нещо за нас. Но най-важната подробност е: докато пространствата в душата ни се изпразва, трябва бързо да ги запълваме с чуството за обич, топлота, иначе в противен случей ще изпитваме чуството на празнота. Ето от този разговор със скитника аз осъзнах, че най-важното, което ме кара да те харесвам такъв, какъвто си, не е външния ти вид, не са дрехите, не са жестовете, а обичта, енергията на любовта, която изпълва празнотата вътре в мен.
И макар този смисъл, през цялото време да е скрит, разбирам, че съм близо до моята истинска мисия на Земята тогава, когато това, което върша, е изпълнено е енергията на въодушевлението.
© Кристин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
добро е.
6 от мен. -
Благодаря за мненията.Според вас трябва ли да си смена заглавието на есето.Защото учителката ми в училище ми даде пример за заглавие като:Красотата,любовта и високите технологии
-
Любовта-вечната тема. Любовта в най-чистия й вид е майчината любов - безусловна, еднопосочна и безкрайна. Любовта между мъжа и жената е нещо друго. Тя не може да съществува безкрайно без взаимност. Хубаво е есето ти.
-
Хубаво есе си създала. Наистина ни кара да се замислим и ние по този въпрос....
-
Браво,миличка!Много ми хареса!!!
-
Поздравления за чудесното есе, на мен също много ми допадна.
-
"Любовта - това е само надежда, че може да докоснеш щастието с помощта на втория, на другия!" Но не и да го хванете, задържите ... Защото то е само един прекрасен миг, за който понякога си мечтаем през целия свой живот!
-
Браво! Енергията на любовта и въодушевлинието! Този захир!
-
много е добро...само се надявам ако си в това положение любовта ти да е споделена...
-
Хареса ми есето ти! Накара ме да се замисля и аз над това...за кой ли път! Поздрави
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
