12 дек. 2006 г., 16:58
3 мин за четене
И в края на краищата, както казва един персийски мъдрец, любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея, не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.
Защо става така, когато съм влюбена започвам да си задавам много въпроси, а един от тях е: „Какво харесвам в теб?”. С този въпрос се сблъсквам още първия път щом се срещна с любимия човек . Отговорите са прекалено много, но не успявам да намеря точния. Любовта, която изпитвам към теб, ме кара да правя странни неща. В деня, когато човек позволи на истинската любов да се появи, добре организираните неща ще се превърнат в хаос и ще пометат всичко онова, което сме считали за правилно, за истина.
Всеки делничен ден, от сутрин до вечер, аз мисля само за теб, търся отговори на въпросите, които си задавам. Има прекалено много причини, за да те харесвам, но коя от тях ме кара толкова много да те желая.
Всяка сутрин ставам с мисълта за теб. Денят ми започва с усмивка на лицето, за ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация