slan4ogled (Радослава Антонова)
801 2084
29 abr 2011, 22:32

Какво те прави истински щастлив?! 

  Ensayos » Filosoficas
4104 0 5
1 мин за четене

                              "... Едно нещо, което се купува с пари, не го мисли и не му се притеснявай!..."

                                                                                                                                                               баба ми Рада

 

 

  Чувстваш ли се щастлив, когато се събудиш сутрин и видиш лицата на половинката и децата си - розовобузести, невинни и чисти в съня си? Какво усещаш, когато се притиснеш до тях и почувстваш топлината им?

  Чувстваш ли се удовлетворен от работата си? Усещаш ли, че чрез това, което правиш, помагаш на хората да живеят по-леко и по-добре? Усъвършенстваш ли знанията и уменията си всеки божи ден, вървиш ли напред и нагоре?

  Чувстваш ли се щастлив, когато успееш да помогнеш на човек в беда, без да очакваш и да се надяваш на нещо в замяна?!

  Помагаш ли да се култивира и почиства мястото около дома, в който живееш? Посаждаш ли там цветя и дръвчета, грижиш ли се редовно за тях? Това носи ли ти радост?

  Наслаждаваш ли се на съприкосновението си с изкуството? Чувстваш ли се духовно обогатен, посещавайки изложби, концерти, театрални постановки?

  Обичаш ли да спортуваш, да танцуваш, да развиваш талантите си, да увеличаваш непрекъснато знанията си в различни области? Посещаваш ли нови места в Родината си и в чужбина, на които не си бил досега?

  Общуваш ли често с Природата, имаш ли усещането за сливане - че тя влиза в теб, че ти се преливаш в нея? До степен всички дребни, битови проблеми и междуличностни ежби да ти се струват безкрайно глупави и незначителни?

 

  Списъкът, разбира се, може да бъде продължен, но ако се чувстваш така през всеки един ден от живота си, то ти определено си щастлив човек!...

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дай Боже всекиму!
  • Дай Боже всекиму такова прозрение!
  • Благодаря ви, приятели! Радвам се, че есето ми ви е докоснало...
  • Отново чудесно есе! Съгласна съм напълно с теб и много ми хареса на баба ти мисълта!Има на какво да се учим от старите хора!
  • Посвещавам това есе на бабите и дядовците си, които живяха достойно, красиво и просто, трудейки се до последния си дъх. Те бяха осъзнали факта, че човек не трябва да се превръща в роб на вещите, че тяхното притежаване не бива да бъде самоцел в живота му; че те не са нищо друго, освен помощници в личностното му усъвършенсване, правейки по-лек пътя му към неговото духовно извисяване...
Propuestas
: ??:??