Apr 29, 2011, 10:32 PM

Какво те прави истински щастлив?!

4.4K 0 5
1 min reading

                              "... Едно нещо, което се купува с пари, не го мисли и не му се притеснявай!..."

                                                                                                                                                               баба ми Рада

 

 

  Чувстваш ли се щастлив, когато се събудиш сутрин и видиш лицата на половинката и децата си - розовобузести, невинни и чисти в съня си? Какво усещаш, когато се притиснеш до тях и почувстваш топлината им?

  Чувстваш ли се удовлетворен от работата си? Усещаш ли, че чрез това, което правиш, помагаш на хората да живеят по-леко и по-добре? Усъвършенстваш ли знанията и уменията си всеки божи ден, вървиш ли напред и нагоре?

  Чувстваш ли се щастлив, когато успееш да помогнеш на човек в беда, без да очакваш и да се надяваш на нещо в замяна?!

  Помагаш ли да се култивира и почиства мястото около дома, в който живееш? Посаждаш ли там цветя и дръвчета, грижиш ли се редовно за тях? Това носи ли ти радост?

  Наслаждаваш ли се на съприкосновението си с изкуството? Чувстваш ли се духовно обогатен, посещавайки изложби, концерти, театрални постановки?

  Обичаш ли да спортуваш, да танцуваш, да развиваш талантите си, да увеличаваш непрекъснато знанията си в различни области? Посещаваш ли нови места в Родината си и в чужбина, на които не си бил досега?

  Общуваш ли често с Природата, имаш ли усещането за сливане - че тя влиза в теб, че ти се преливаш в нея? До степен всички дребни, битови проблеми и междуличностни ежби да ти се струват безкрайно глупави и незначителни?

 

  Списъкът, разбира се, може да бъде продължен, но ако се чувстваш така през всеки един ден от живота си, то ти определено си щастлив човек!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дай Боже всекиму!
  • Дай Боже всекиму такова прозрение!
  • Благодаря ви, приятели! Радвам се, че есето ми ви е докоснало...
  • Отново чудесно есе! Съгласна съм напълно с теб и много ми хареса на баба ти мисълта!Има на какво да се учим от старите хора!
  • Посвещавам това есе на бабите и дядовците си, които живяха достойно, красиво и просто, трудейки се до последния си дъх. Те бяха осъзнали факта, че човек не трябва да се превръща в роб на вещите, че тяхното притежаване не бива да бъде самоцел в живота му; че те не са нищо друго, освен помощници в личностното му усъвършенсване, правейки по-лек пътя му към неговото духовно извисяване...

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...