Кога ще чуя аз " Обичам те" ?
Минават дните и годините,
отлитат нашите мечти,
а с тях отлита и надеждата
„ Обичам те”, кога ще промълвиш.
Странно е, нали. Да искам да чуя тези две думички. Когато съм на толкова години и толкова ми е минало през главата. Може би...
Но за мене не е. Защото не съм ги чул досега. От всичките жени, които съм обичал. И към които съм бил искрен в чуствата си. Много ли съм искал и искам. Оказва се, че е много. Наслушах се на какви ли не извинения. Че любовта се показвала и с дела. Че имало и по-важни неща в живота. Че и присмех получих от някои.
А аз цял живот давах. Доказах и с делата си, и с думите си, че съм искрен в своите чувства. В замяна не поисках много. Само да чувам понякога „ Обичам те”.
Питах...
Дори не ме излъгаха. Просто не ми казваха. И тогава разбрах, че няма да го чуя никога. Изправям се пред огледалото, поглеждам се и казвам:
- Обичам те!
По движението на устните на образа в огледалото разбирам, че ми го казва, макар и без глас.
Уморих се да чакам...
Иска ми се да съм сам. Защото в мен е празно. Празно е и около мен. Сърцето ми е празно. Свило се е в очакване. На нещо, което няма да да дочака. Само животът пулсира вътре в него.
Дано да се лъжа в своето предчувствие. Не съм пророк. Дано капчицата надежда се превърне в огромен океан от обич. С две мечтани думички, толкова трудни за изричане.
Минават дните и годините,
надежда малка ме крепи.
Да чуя твоето „ Обичам те”
със блясъка на твоите очи.
Казват, че надеждата умирала последна. Един миг преди човека.
Аз вярвам и се надявам...
Вярвайте и вие, които също не сте ги чули!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
