Кога ще чуя аз " Обичам те" ?
Минават дните и годините,
отлитат нашите мечти,
а с тях отлита и надеждата
„ Обичам те”, кога ще промълвиш.
Странно е, нали. Да искам да чуя тези две думички. Когато съм на толкова години и толкова ми е минало през главата. Може би...
Но за мене не е. Защото не съм ги чул досега. От всичките жени, които съм обичал. И към които съм бил искрен в чуствата си. Много ли съм искал и искам. Оказва се, че е много. Наслушах се на какви ли не извинения. Че любовта се показвала и с дела. Че имало и по-важни неща в живота. Че и присмех получих от някои.
А аз цял живот давах. Доказах и с делата си, и с думите си, че съм искрен в своите чувства. В замяна не поисках много. Само да чувам понякога „ Обичам те”.
Питах...
Дори не ме излъгаха. Просто не ми казваха. И тогава разбрах, че няма да го чуя никога. Изправям се пред огледалото, поглеждам се и казвам:
- Обичам те!
По движението на устните на образа в огледалото разбирам, че ми го казва, макар и без глас.
Уморих се да чакам...
Иска ми се да съм сам. Защото в мен е празно. Празно е и около мен. Сърцето ми е празно. Свило се е в очакване. На нещо, което няма да да дочака. Само животът пулсира вътре в него.
Дано да се лъжа в своето предчувствие. Не съм пророк. Дано капчицата надежда се превърне в огромен океан от обич. С две мечтани думички, толкова трудни за изричане.
Минават дните и годините,
надежда малка ме крепи.
Да чуя твоето „ Обичам те”
със блясъка на твоите очи.
Казват, че надеждата умирала последна. Един миг преди човека.
Аз вярвам и се надявам...
Вярвайте и вие, които също не сте ги чули!!!
© Христо Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Оригинален си,Ицо,като произведенията си....
-
Настръхнах!Нямам думи-просто видях себе си!...И веднага ме връхлетяха думите:"Не си виновна ти-от другий свят съм аз!".
Благодаря ти! -
Благодаря ви!!!
Нека всички да ги чуят, поне веднъж в живота си!!!
Спокойна вечер на всички!!! -
Тъжно наистина без тези две думички...
Аз съм щастлива, че лягам и се будя с тях!
От сърце ти пожелавам да ги чуеш, както със слуха си, така и със сърцето си Романтико, защото съм сигурна, че ги заслужаваш!
Да чуеш камбанките от радоста на обичането и светлината отразена в очите на любимият човек!!! -
Сблъскваш ме със странната истина, че директно и аз не съм ги чула, Романтико...Да, не се бях замисляла, и не ми липсваше до сега, защото съм го четяла по делата и погледа на хората до мен...Тъжно е...
-
Това не са "думички", а Д У М И , щом са толкова важни за нас!!!
Чудесно е есето!!!
Поздравления! -
Ще ги чуеш!
-
За всеки влак си има пътници, все пак... Успех! Есето е много добро.
-
Да наистина!Две много важни думички, които ни дават много сила да продължаваме напред! Но те трябва да са изпълнени със съдържание, няма смисъл да са просто две думи - празни, изрецитирани.
-
Хубавите неща ставали,когато най-малко
ги очакваме
Пожелавам ти да чуеш тези думи! -
Благодаря ви, Вероника, Роси и Христо!!!
Мъжките сърца също са отворени за красивото и любовта!!! -
Никой не знае какво може да му поднесе съдбата.
Поздрав за есето! -
Страхотно е! Много силно мъжко есе. Няма друго такова състояние, както това да се чувстваш предаден емоционално, защото именно това е неискането на жената до теб да каже "Обичам те"... Поздравления!
-
Живка и Гиги, благодаря ви!!!
На една жена, която обичам винаги ги казвам.
Желая на всички приятен и усмихнат ден!!! -
Прекрасно е!А дали ти си ги казвал???"Дай за да получиш!"
-
Надеждата крепи човека!!! Така и мене ме крепи!!! Дано да ги чуя!!!
Благодаря ви!!! Желая на всички приятна и спокойна нощ!!! -
Много искрено откровение, Христо! Поздравявам те!
Вярвай! Не угасвай пламъка на вярата, защото докато все още мъждука, има и надежда да чуеш така очакваните магични слова! -
Да, само две думички...но правят чудеса с нас!!! Поздравявам те
-
ЩЕ ГИ ЧУЕШ!!!
Страхотен си! -
Разчувства ме Христо, голяма дълбочина има в думите ти.
Тези две думи са ти ги казвали, но ... ти не си ги чул.
Вярвай и се надявай, внимателно се вслушвай и чакай !!!
Поздрав и усмивка. -
Разкошен си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
