aza-9 (Пенелопи Клисурска)
11 28
16 jun 2010, 15:12

Компромисът 

  Ensayos
1561 0 3
1 мин за четене

     Вратата се отваря и влиза  той.  Този, който ме е зазидал в себе си наивното желание да ме притежава.

    Зашила доброволно едното си око, аз притварям и другото в очакване. Отдръпвам се навътре в себе си и го оставям да се опива от мисълта, че ме притежава, че ме е покорил.

    Какъв наивник!

    Живея един живот със зашити надежди, със зазидани мечти и желания, с потрес от неговите ласки, но с упоритата надежда за някаква другота. Всяка сутрин търся себе си в огледалото и всяка сутрин с учудване виждам една непозната - примирена и безразлична, с едно зашито око и с безизразно изражение в другото...

    Но днес, поглеждайки по навик в огледалото, аз най-неочаквано забелязах крилете си!  Надеждата ми подскочи радостно и се намести между тях с желанието да полети на воля.

    Стъписан, денят спря своя ход - превърна се в минало.

    Аз бях вече друга! С широко разтворени очи, с разперени криле, които ме връщаха към самата МЕН.

 

 

 

публикувано в"Моето чудовище"- 2005 г.

© Пенелопи Клисурска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??