Компромисът
Вратата се отваря и влиза той. Този, който ме е зазидал в себе си наивното желание да ме притежава.
Зашила доброволно едното си око, аз притварям и другото в очакване. Отдръпвам се навътре в себе си и го оставям да се опива от мисълта, че ме притежава, че ме е покорил.
Какъв наивник!
Живея един живот със зашити надежди, със зазидани мечти и желания, с потрес от неговите ласки, но с упоритата надежда за някаква другота. Всяка сутрин търся себе си в огледалото и всяка сутрин с учудване виждам една непозната - примирена и безразлична, с едно зашито око и с безизразно изражение в другото...
Но днес, поглеждайки по навик в огледалото, аз най-неочаквано забелязах крилете си! Надеждата ми подскочи радостно и се намести между тях с желанието да полети на воля.
Стъписан, денят спря своя ход - превърна се в минало.
Аз бях вече друга! С широко разтворени очи, с разперени криле, които ме връщаха към самата МЕН.
публикувано в"Моето чудовище"- 2005 г.
© Пенелопи Клисурска All rights reserved.
