16 jul 2007, 8:51

Консерватизмът в "Дервишово семе","Албена","Крадецът на праскови","Приди да се родя..." 

  Ensayos
5351 0 1
6 мин за четене
 

                  Консерватизмът - "отесняла стара дреха"     



    
     Как се отразява пет вековното робство на българския народ? Дали османското иго спъва само духовното и културното развитие на народа ни?До някаква степен изменя и мирогледа на българите по своята мюсюлманска религия. Немислимо пагубно се отразява това на  моралните и етични ценности на след освобожденското ни общество.

   Още от миналото до днес важно положение в много литературни произведения заема мястото на жената в обществото. Дълго време представителките на нежния пол са се смятали за по-долу от мъжете, до голяма степен така е и до днес. Преди жените не са могли да заемат важни постове сред народа или в управлението на страната. В древна Гърция те са нямали право да се образоват нито пък работят. Имало и изключения - това били образовани жени наричани "хетети". Те били компаньонки на богати мъже. В днешния свят обаче те са заместени от необразованите проститутки.

     От древността до днес за щастие жените са извоювали поне важната си свобода - те се образоват, работят и прогресират в обществото. За тази своя дейност те са наравно с мъжете. Но ето тук идва и въпроса за неравностойното мнение на хората от двата пола, а именно отношенията между мъже и жени.

     В Средновековието почти във всички страни е имало така наречените "уредени бракове", тоест родителите на мъжа избират бъдещата му съпруга. В историята има много такива бракове най-вече между влиятелните хора (владетелите на страните). Те служели за предотвратяване на войни и сключване на мирни договори. Тези бракове спират да се осъществяват в много страни до ХІХ век. След Освобождението на България обаче те не престават да се извършват, както и в Турция. Ето в това си проличава сблъскването на двете религии. За тези бракове се разказва в много произведения писани по онова време - сборника на Николай Хайтов "Диви разкази", но най-вече в "Дервишово семе" и повестта на Валери Петров "Преди да се родя и след това". В тях любовта не е любов, а търговия с човешки души - жената  получава този, който е дал повече за нея, както в "Дервишово семе" печели този, който е дал два козела. Докато в повестта "Преди да се родя и след това" става въпрос за доказване на това кой колко струва: дали жената струва повече от мъжа, или обратното. В повестта се разказва за смешното отношение на изостаналия български народ към любовта. За да се осъществи бъдещия брак са необходими доста подаръци от родителите на жената - три крави, дванадесет декара нива, галоши или дори одеяла. В наддаването и надценяването на двамата бъдещи съпрузи се показва простотията и малодушието на оная след освобожденска българска епоха и хората, живеещи в нея. Това се постига и чрез акцентирането на автора върху реакцията на жената, когато разбрала, че струва повече от една кокошка - развълнувала се и се смутила от щастие. Не е ли жалко мисленето й? Нима може някой да те оцени? Нима животът има цена? 

      В нашата религия се казва, че за да създадеш семейство е нужно да почиташ, уважаваш, но и най-вече да обичаш своя съпруг. Но нали трябва да го опознаеш,  да разбереш какъв е неговият характер, за да го обикнеш. В уредените бракове обаче това не е било позволено. Ти трябва да живееш и да обичаш доведения ти съпруг, както и да продължиш неговия род. И цял живот трябва да се примиряваш със своето битие дори и да е нерадостно. И дори твоят мъж да те малтретира, ти трябва да бъдеш с него и да го уважаваш? Това нормално ли е? Ти не можеш да го напуснеш, защото е бил първият мъж в живота ти и не можеш да бъдеш с друг, защото си "обезчестена". Нима това е обезчестяване, а не това да стоиш и да позволиш някой да тъпче твоето човешко достойнство и да съсипва живота ти?  Такъв за жалост е бил животът на българките, показан в тези произведения.  

     В някои творби е показана и друга страна в живота на българските жени в миналото - разказа "Албена" от Йордан Йовков и повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев. В тях се показва духовният ръст на достойните жени, които смело защитават и се борят за своето щастие. За жалост са били малко тези смели и умни българки, които имат право да се борят за истинската си любов и щастие. Както е казал Жан Пол Сартър - "Човек е осъден да бъде свободен", това означава, че той се е родил свободен и такъв трябва да остане до края на живота си.

    В повестта "Крадецът на праскови" се разказва за една достойна българка, която прекрачва моралните закони и изневерява на мъжа си в името на своето щастие. Нима любовникът й не може да я обича, защото е била преди него с друг? Не, не е така! Той я обича - за истинската обич няма пречки. В разказа "Албена" обаче борбата за щастие има доста противоречива същност. От една страна уважаваме целта на героинята - да се бори за любовта си. Но пък осъждаме това, че тя прекрачва всички морални и етични закони и извършва убийство - тя убива мъжа си, заедно със своя любим. Но тук важно място заема ролята на тълпата, тоест хората в живота на човека. В разказа "Албена" от Йордан Йовков тълпата, която се е събрала, се приема като съдещ, тя казва: "Кучка, опозори ни селото!". Ако опозорява нещо, то героинята може да опозори само себе си, но не го прави, защото просто защитава правото си да бъде щастлива. За много от нас е важно какво мислят останалите, затова често присъстват реплики като: "Ама да не си помислят хората..." или: "Да не вземат да кажат харата...". Нима хората определят твоя живот, те ли са тези, които ще ти кажат дали постъпваш правилно или не? Имат ли право да се месят в живота ти?... Хората казват: "Грешна беше тази жена, но беше хубава". Грях ли е, че си се борил за любовта, която все пак става победител в разказа - когато любимият на Албена се предава и пожелава да умре заедно с нея. С този ход на героя, за радост, очакванията на консервативната тълпа не са оправдани, защото любовта между двамата побеждава техните злорадства.

        В днешно време единствена отживелица са уредените бракове. Иначе отношението към жените е едно и също. В България за жалост хората са запазили консервативното си мислене. В нашето общество се срещат най-често двете крайности на поведение. Едните жени са разкрепостени до толкова, че стигат до своето обезценяване, а другите пък живеят в миналото - за тях съществува само един мъж и те са негова собственост. Това са двата полюса на поведение на днешните български жени.

       Жените с достойнство трябва да защитават своето аз, смело да се борят за свободата, щастието и любовта си и свободно да обичат този, когото си поискат. Защото няма значение дали си мъж или жена, ти си преди всичко чокек, роден свободен. Хората трябва да се отърсят от консервативното си мислене, защото да обичаш някой не значи, че трябва да не си бил с никой друг преди него. Доста жени остават с мисленето, че мъжете са по-висши от тях и имат правото "да си походят с други преди да се оженят"- както казват хората, а те не. Тези жени не уважават себе си и не зачитат своето достойнство. Крайно време е вече  българският народ да се отърси от консевативното си мислене и отношението си към жените.  

© Виолета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е ,че млади хора се опитват да пишат и анализират.
    Не съм съгласна с изложеното от теб обаче. На първо място консерватизма не е непременно с отрицателен заряд, а и цитираните от теб произведения имат много по-дълбока същност и не непремнно свързана с подтискането на жената.Бих дискутирала с теб , така ,че ако желаеш има електронния ми адрес. Но продължавай да пишеш и най-важното -всеки сам определя мястото, което да заеме в този живот. Пред вид младостта ти, давай смело! Успех!
Propuestas
: ??:??