Консерватизмът - "отесняла стара дреха"     

    
     Как се отразява пет вековното робство на българския народ? Дали османското иго спъва само духовното и културното развитие на народа ни?До някаква степен изменя и мирогледа на българите по своята мюсюлманска религия. Немислимо пагубно се отразява това на  моралните и етични ценности на след освобожденското ни общество.

   Още от миналото до днес важно положение в много литературни произведения заема мястото на жената в обществото. Дълго време представителките на нежния пол са се смятали за по-долу от мъжете, до голяма степен така е и до днес. Преди жените не са могли да заемат важни постове сред народа или в управлението на страната. В древна Гърция те са нямали право да се образоват нито пък работят. Имало и изключения - това били образовани жени наричани "хетети". Те били компаньонки на богати мъже. В днешния свят обаче те са заместени от необразованите проститутки.

     От древността до днес за щастие жените са извоювали поне важната си свобода - те се образоват, работят и прогресират в обществото. За тази своя дейност те са наравно с мъжете. Но ето тук идва и въпроса за неравностойното мнение на хората от двата пола, а именно отношенията между мъже и жени.

     В Средновековието почти във всички страни е имало така наречените "уредени бракове", тоест родителите на мъжа избират бъдещата му съпруга. В историята има много такива бракове най-вече между влиятелните хора (владетелите на страните). Те служели за предотвратяване на войни и сключване на мирни договори. Тези бракове спират да се осъществяват в много страни до ХІХ век. След Освобождението на България обаче те не престават да се извършват, както и в Турция. Ето в това си проличава сблъскването на двете религии. За тези бракове се разказва в много произведения писани по онова време - сборника на Николай Хайтов "Диви разкази", но най-вече в "Дервишово семе" и повестта на Валери Петров "Преди да се родя и след това". В тях любовта не е любов, а търговия с човешки души - жената  получава този, който е дал повече за нея, както в "Дервишово семе" печели този, който е дал два козела. Докато в повестта "Преди да се родя и след това" става въпрос за доказване на това кой колко струва: дали жената струва повече от мъжа, или обратното. В повестта се разказва за смешното отношение на изостаналия български народ към любовта. За да се осъществи бъдещия брак са необходими доста подаръци от родителите на жената - три крави, дванадесет декара нива, галоши или дори одеяла. В наддаването и надценяването на двамата бъдещи съпрузи се показва простотията и малодушието на оная след освобожденска българска епоха и хората, живеещи в нея. Това се постига и чрез акцентирането на автора върху реакцията на жената, когато разбрала, че струва повече от една кокошка - развълнувала се и се смутила от щастие. Не е ли жалко мисленето й? Нима може някой да те оцени? Нима животът има цена? 

      В нашата религия се казва, че за да създадеш семейство е нужно да почиташ, уважаваш, но и най-вече да обичаш своя съпруг. Но нали трябва да го опознаеш,  да разбереш какъв е неговият характер, за да го обикнеш. В уредените бракове обаче това не е било позволено. Ти трябва да живееш и да обичаш доведения ти съпруг, както и да продължиш неговия род. И цял живот трябва да се примиряваш със своето битие дори и да е нерадостно. И дори твоят мъж да те малтретира, ти трябва да бъдеш с него и да го уважаваш? Това нормално ли е? Ти не можеш да го напуснеш, защото е бил първият мъж в живота ти и не можеш да бъдеш с друг, защото си "обезчестена". Нима това е обезчестяване, а не това да стоиш и да позволиш някой да тъпче твоето човешко достойнство и да съсипва живота ти?  Такъв за жалост е бил животът на българките, показан в тези произведения.  

     В някои творби е показана и друга страна в живота на българските жени в миналото - разказа "Албена" от Йордан Йовков и повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев. В тях се показва духовният ръст на достойните жени, които смело защитават и се борят за своето щастие. За жалост са били малко тези смели и умни българки, които имат право да се борят за истинската си любов и щастие. Както е казал Жан Пол Сартър - "Човек е осъден да бъде свободен", това означава, че той се е родил свободен и такъв трябва да остане до края на живота си.

    В повестта "Крадецът на праскови" се разказва за една достойна българка, която прекрачва моралните закони и изневерява на мъжа си в името на своето щастие. Нима любовникът й не може да я обича, защото е била преди него с друг? Не, не е така! Той я обича - за истинската обич няма пречки. В разказа "Албена" обаче борбата за щастие има доста противоречива същност. От една страна уважаваме целта на героинята - да се бори за любовта си. Но пък осъждаме това, че тя прекрачва всички морални и етични закони и извършва убийство - тя убива мъжа си, заедно със своя любим. Но тук важно място заема ролята на тълпата, тоест хората в живота на човека. В разказа "Албена" от Йордан Йовков тълпата, която се е събрала, се приема като съдещ, тя казва: "Кучка, опозори ни селото!". Ако опозорява нещо, то героинята може да опозори само себе си, но не го прави, защото просто защитава правото си да бъде щастлива. За много от нас е важно какво мислят останалите, затова често присъстват реплики като: "Ама да не си помислят хората..." или: "Да не вземат да кажат харата...". Нима хората определят твоя живот, те ли са тези, които ще ти кажат дали постъпваш правилно или не? Имат ли право да се месят в живота ти?... Хората казват: "Грешна беше тази жена, но беше хубава". Грях ли е, че си се борил за любовта, която все пак става победител в разказа - когато любимият на Албена се предава и пожелава да умре заедно с нея. С този ход на героя, за радост, очакванията на консервативната тълпа не са оправдани, защото любовта между двамата побеждава техните злорадства.

        В днешно време единствена отживелица са уредените бракове. Иначе отношението към жените е едно и също. В България за жалост хората са запазили консервативното си мислене. В нашето общество се срещат най-често двете крайности на поведение. Едните жени са разкрепостени до толкова, че стигат до своето обезценяване, а другите пък живеят в миналото - за тях съществува само един мъж и те са негова собственост. Това са двата полюса на поведение на днешните български жени.