аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
18 ene 2008, 11:01

Копнение 

  Ensayos » Filosoficas
1433 1 16

Как искам да бъда обичана, да изпитам целувките на любимия, да бъда щастлива и да направя някой човек щастлив! Искам някой да мисли за мен денонощно! Искам да се явявам в съня му като видение, като едно прекрасно видение!

Тежко е да си сам! Може би самотата е най-тежкото бреме на хората, което понякога ги тласка към крайни стъпки.

Душата ми е празна! Гола... Самотна... В нея няма нито едно чувство, а само едно непреодолимо желание - едно копнение - да бъда необходима на някого, да има за кого да мисля.

Да обичам - това е моето желание. И  да бъда обичана!

Самота... Сълзи... и това копнение, което мъчи душата ми, което я гори като с нажежено желязо, което ме преследва навсякъде.

Любов, ела! Ела при мене отново! Аз мога да живея само чрез теб!

Обичам те, но кой си ти! Някой неизвестен, непознат. Теб те няма, но аз, въпреки всичко, те обичам.

 

1988

 

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбирам чувствата ти, когато си писала есето. Много хора се чувстват по този начин и имат същите копнежи, мечти, желания...
    Лично на мен не ми харесва стилът ти на писане тук, защото са използвани много клиширани фрази, а и не носи нищо ново като творба.
    (надявам се критиката ми да не накърнява нечии чувства)
  • От сърце... с много копнеж!!!
    Дано вече да си го срещнала, мила!
  • Поздрави и от мен...
  • Дано намериш човека, Ани!
    Той май не е ограничен само в един субект.
  • Много нежност,топлина и копнеж!Браво,мила Ани!
  • много чувствено...
    поздрави от сърце!!!
  • Все още ли е непознат? Или?
  • Поздравления! Дано този Някой вече е до теб, дарен с Любовта ти!
  • Поздравления, Ани!
  • Есето ти е чудесно.
  • о да този копнеж,никога не спира. Как да спре душата да търси щастие-невъзможно просто така сме устроени.Минало е доста време-намери ли го?
  • Това ми е толкова познато... а като гледам годината е било написано преди да се родя...което още веднъй доказва,че истинските чувства и копнежи не се променят с времето и дори и след 10,20,30 години ,хората ще искат да са обичсани и ще обичат Поздрави за есето
  • Надявам се с днешна дата,всичко да е минало и да не си тъжна,а да си намерила човека Поздравчета и целувки!!!
  • понякога си мисля,че самотата е за предпочитане...Но копнежът ти ми е познат...Хареса ми!
  • Прескрасно, мила Ани, почувствах копнежа ти...!!! С обич!!!
  • 1988 Отлежало есе "Обичам те, но кой си ти! Някой неизвестен, непознат"-вече най-вероятно е познат Поздравчета!
Propuestas
: ??:??