Как искам да бъда обичана, да изпитам целувките на любимия, да бъда щастлива и да направя някой човек щастлив! Искам някой да мисли за мен денонощно! Искам да се явявам в съня му като видение, като едно прекрасно видение!
Тежко е да си сам! Може би самотата е най-тежкото бреме на хората, което понякога ги тласка към крайни стъпки.
Душата ми е празна! Гола... Самотна... В нея няма нито едно чувство, а само едно непреодолимо желание - едно копнение - да бъда необходима на някого, да има за кого да мисля.
Да обичам - това е моето желание. И да бъда обичана!
Самота... Сълзи... и това копнение, което мъчи душата ми, което я гори като с нажежено желязо, което ме преследва навсякъде.
Любов, ела! Ела при мене отново! Аз мога да живея само чрез теб!
Обичам те, но кой си ти! Някой неизвестен, непознат. Теб те няма, но аз, въпреки всичко, те обичам.
1988
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
Лично на мен не ми харесва стилът ти на писане тук, защото са използвани много клиширани фрази, а и не носи нищо ново като творба.
(надявам се критиката ми да не накърнява нечии чувства)