Библията ни учи, че историята има начало и край. Като част от цялото творение началото, краят и всичко, което се случва между тях се намират изцяло във волята на Създателя на времето. По тази причина всяко едно събитие е изпълнено със смисъл и цел, превръщащи историята в сцена, на която се развива сюжет пропит с морален заряд.

Ние, хората, които приемаме Библията като непогрешимото Божие Слово и признаваме Бог като Творец и Господар на вселената, гледаме на историята като на част от творението – част, която до голяма степен може да бъде разбрана от вярващия човек. Ето защо именно ние имаме привилегията не само да знаем истината за произхода на света, но и можем пророчески да надникнем в последните дни от човешката история.

Вярата в Христос и откровението, идващо от Бог ни осигуряват възможност да вършим това, което ни диктува съвестта, независимо колко радикално може да изглежда нашето действие. Във всеки исторически период (в това число и в последните дни) издигането на Христос ни прави противници на обожествяването на която и да е идеология, политическа програма или популярен светоглед и ни освобождава да правим това, което е правилно според Божия стандарт, независимо колко контракултурно може да изглежда то. Нашите норми идват извън историята и те не се подчиняват на преценката на онези, които се противопоставят на вярата ни.

Ние сме наясно, че заради реалността на Божия съд един ден ще възтържествува съвършена справедливост. Без идеята за съда библейската вяра поевтинява и прави събитията незначими или става податлива към възприемането на всякакви утопични идеи. Паметни събития – революции, престъпления, природни бедствия, икономически кризи, войни и други – изглеждат като поредните „безсмислени” исторически приумици, когато не се вижда връзката между събитието и истинските причини, в това число и морално етичните такива, довели до него.

Да се отхвърли идеята за съда означава да се приеме морална празнина във вселената и всяка идея за справедливост да бъде считана като неразбираема. Общество, което приема, че върховната справедливост и съд са илюзии, гледа на всяко драматично събитие като на безсмислица или случайност. В този смисъл човечеството трябва да е наясно, че общество, в което доминира нихилистичния светоглед не го очаква нищо добро.

Ние, вярващите в Божието Слово знаем, че върховната справедливост и истината не са мит, а реално съществуващи категории, с които рано или късно всеки ще трябва да се съобразява. Както върховната справедливост, така и истината са обвързвани с появяването на историческата сцена на една съвсем конкретна личност – личността на Исус Христос.

Раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус Христос са проявление на вечността във времето. Христос е същността на Господния план, чиято цел е да посочи на поробените от греха хора, че Бог е осигурил Път, Истина и Живот за всеки, който повярва в Него. Христос е началната точка към познаването както на началото, така и на края на историята.

Няма по-голяма привилегия от това да се идентифицираме с Господ Исус Христос. За нас, които се наричаме с името на Божия Син трябва да е ясно, че ни очакват две напълно реални следствия от вярата ни: първо, заради Христос ще бъдем намразени от всички народи; второ, в най-грандиозния конфликт между Божия Агнец и врага на душите ни, пак заради Христос, ние сме обречени да бъдем победители. Това заявява Библията, а Божието Слово никога не лъже.

Вдъхновено от „Идоли за погибел“, Хърбърт Шлосбърг