2 jul 2020, 15:28

Краят в любовта-истински край ли е това? 

  Ensayos » Filosoficas
1213 0 2
2 мин за четене

Любовта-дали ще ни донесе радост или тъга, един бог знае, но са важни и усилията,които полагаме да си запазим връзката. За съжаление,  в днешния свят все по-често можем да попаднем на самотни души, загубили своята половинка. Това често се дължи на разминаване в характерите, но може и да е причинено от загуба на доверие във връзката. Има случаи, в които единият партньор изневерява и това води до край на взаимоотношенията. Важно е обаче в подобна ситуация да не се стига до обезверяване и тежка депресия. Хората се събират и разделят, и това не бива да ни плаши и да ни води до задънена улица. Напротив трябва да ни мотивира да открием слабите си черти и да работим по елиминирането им. Само така ще си възвърнем изгубеното самочувствие и ще осъзнаем, че това не е било края на света и ще можем да продължим смело напред в любовта и в живота. Истината,която трябва да осъзнаем е, че от любовта боли, но с нея не свършва света, а и трябва да се борим да си я извоюваме отново. Нова любов, нови мечти ни чакат на хоризонта, стига само да протегнем ръка. Животът е низ от хубави моменти, които могат да бъдат запечатани в красив фотоалбум, трябва само да имаме с кого да ги споделим. Животът неспирно тече и не можем да го спрем, затуй нека грабим с пълни шепи от него.

Любов има за всеки, стига да го поиска и може да се озове в нечии прегръдки. Трябва да запомним само, че животът втора серия няма, затова нека си позволим да бъдем влюбени и нека да изживеем тези сладки мигове на любовно щастие. Вярно е, че щастието не трае вечно, все идват моменти на тъга, но нека изживеем всеки радостен миг тук и сега подобаващо, защото той няма да се повтори. Вярно е също и, че за немалко хора любовта носи терзание и душевна болка. Това са често хора, на които са изневерили и са попаднали в любовния капан. Вярно, изневярата е нещо ужасно, като в лош латиносериал, все единият от партньорите страда, но защо да сме от страната на страдащите? В крайна сметка вината не е само наша и няма полза от самообвинения, но също така животът продължава за добро или зло и трябва да се помирим с миналото и да заживеем в името на бъдещето. Това е не за друго, ами защото светът се нуждае от нашата усмивка, от позитивизма, който зарежда и околните. Затова е важно да не се предаваме, отчайваме и т.н. , а да продължим, вече натрупали своя житейски опит, напред към бъдещето, където ни чакат любов, мечти и безброй други сладости.

© Светла Сивкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много рядко чета есета. Може и да се изхвърлям, за което моля да бъда извинен, ако е възможно, но честно казано, аз тук не съм видял и прочел истинско стойностно есе, написано по правилата и каноните на жанра. Да, декларирани гледни точки на авторите има, да лично съучастие и съпреживяване на авторите (някои) има. Но ми прави впечатление изключителното банализиране на темите, или пък обсесията в темите на някои автори (например на религиозна или културна тема), без нищо оригинално, странно, дори ако щете - скандално. Да, есе е всяка проза, което не е нищо друго, но и това е твърде елементарно. Ето например математическите трудове на швейцареца, но гениален руски и германски математик Ойлер са озаглавени "Есета". Дали са есета? Категорично. Защото изразяват крайно странната му и необичайна (за 18 век) математика, която е създал. Защо пиша това - прочетох тук и честно казано видях наченки на есе, но в много аспекти, неотговарящо на по-високи критерии. Защо е така ли? Вижте по-горе!
  • Ама тук пише само за изневяра. А причините да не оживее една любов, истинска при това, биха могли да са много повече. И по-неелементарни. Но първо трябва да си зададем въпроса дали химията е любов, дали перфектният секс е любов, дали зависимостта от човека до нас е любов или обсесия някаква и дали това чучело, дето всеки ден ни кара да плачем е любов и то😀 Защото любовта също е свобода и то каква! Любовта не се свежда до компромиса и нелепото боричкане да се запази на всяка цена, а до това човек да е щастлив. Обичащ и щастлив. Скоро май не съм срещала такива случаи. Като че ли е оскиморон за хората с поетична душа. И ако има, те са изключения. А би трябвало да е точно наобратно 😉
Propuestas
: ??:??