- Не схващам.
- Какво не схващаш?
- Нищо. Не схващам нищо. Не разбирам. - бръкна в джоба си и изсипа шепа монети на масата - Имам точно четири лева и седемнайсет стотинки.
- Това какво общо има ?!
- Всичко. Коя дата сме днес? 25-ти. Чудесно. Има още 6 дни от месеца, от които 4-5 ще работя. Вероятно тези пари ще ми стигнат до заплата. И така следващия месец. И по-следващия... и докога !? Цялата тази алчност.
За пари. Власт. Социално положение. Дали като тръгнеш с колата след светофара и ще събереш погледите на хората наоколо, които се възхищават на марката кола, която караш. Не го проумявам. Днес се разхождах по един тротоар
и единствената мисъл в главата ми бе как искам да замина далеч оттук, на някое тихо, спокойно, празно откъм хора място и да остана там много дълго време. Може би да взема със себе си стотина книги и да стоя там докато не ги прочета. А когато това се случи, да се върна в цивилизацията, само за да взема още книги и да избягам
отново. Единственото, върху което мозъкът ...