Елегията на Дебелянав "Скрити вопли" е едно своебразно мислено пътуване през времето към съкровеното минало. Лирическият говорител се завръща чрез спомена и копнежа в "бащината къща", където преоткрива щастливото си детство, любовта и топлината. Спомена за бащиния дом никога няма да изчезне от съзнанията ни, защото там за първи път правим най-важните ни стъпки, защото нещата по-напред са много по-сложни, отколкото ни изглеждат; защото ако в бащиния дом нещата не са ни толкова сложни, то в последствие се усложняват. Истина е - с течение на времето, с отминаване на годините, рано или късно, за дълго или за кратко, или пък може би за винаги, идва моментът, в който напускаме или се разделяме с бащиният си дом, тръгвайки по друг - по-различен път. Но това не е причино да го забравим и не мисля, че някой е способен да го направи; да заличи моментите със семейството си; да забрави щастливото си детство, защото това не са материалности, а моменти - незабравими моменти, които сме изживели. Понякога на човек му се иска да се спаси от "черната умора", иска да избяга от безутешните дни на самота и най-сетне да захвълрли "бремето" на скръбта, но има причини, които очевидно го спират. И точно в този момент, този човик се връща назад през годините, спомняйки си за най-съкровените спомени , внушаващи идеята за изгубения рай на детството и невинността.
На всеки му се е искало или налагало поне веднъж да отиде някъде, далеч от дома си, но дали не му е омръзвало, дали не му се е искало да се върне час по-скоро? Аз, например, колко много исках да се отделя от семейството си още от сега. Исках да свикна, да навлязя в друга среда, но след време разбрах, не че няма да мога да се справя с новия живот, който ме очакваше в големия град, а че неискам. Замислих се-казах си, че съм още толкова малка, че няма за къде да бързам да изоставя "бащиния си дом", че живота ми тепърва започва и има време за всичко, защото както е казал и Дебелявов: "Напуснеш ли веднъж дома си и спомените не могат да го върнат или да го направят такъв, какъвта е бил преди"
© Валерия Шаркова Todos los derechos reservados