Dec 15, 2012, 8:11 PM

Къде води пътят от дома през света

5.5K 1 0
1 min reading

Елегията на Дебелянав "Скрити вопли" е едно своебразно мислено пътуване през времето към съкровеното минало. Лирическият говорител се завръща чрез спомена и копнежа в "бащината къща", където преоткрива щастливото си детство, любовта и топлината. Спомена за бащиния дом никога няма да изчезне от съзнанията ни, защото там за първи път правим най-важните ни стъпки, защото нещата по-напред са много по-сложни, отколкото ни изглеждат; защото ако в бащиния дом нещата не са ни толкова сложни, то в последствие се усложняват. Истина е - с течение на времето, с отминаване на годините, рано или късно, за дълго или за кратко, или пък може би за винаги, идва моментът, в който напускаме или се разделяме с бащиният си дом, тръгвайки по друг - по-различен път. Но това не е причино да го забравим и не мисля, че някой е способен да го направи; да заличи моментите със семейството си; да забрави щастливото си детство, защото това не са материалности, а моменти - незабравими моменти, които сме изживели. Понякога на човек му се иска да се спаси от "черната умора", иска да избяга от безутешните дни на самота и най-сетне да захвълрли "бремето" на скръбта, но има причини, които очевидно го спират. И точно в този момент, този човик се връща назад през годините, спомняйки си за най-съкровените спомени , внушаващи идеята за изгубения рай на детството и невинността.

На всеки му се е искало или налагало поне веднъж да отиде някъде, далеч от дома си, но дали не му е омръзвало, дали не му се е искало да се върне час по-скоро? Аз,  например, колко много исках да се отделя от семейството си още от сега. Исках да свикна, да навлязя в друга среда, но след време разбрах, не че няма да мога да се справя с новия живот, който ме очакваше в големия град, а че неискам. Замислих се-казах си, че съм още толкова малка, че няма за къде да бързам да изоставя "бащиния си дом", че живота ми тепърва започва и има време за всичко, защото както е казал и Дебелявов: "Напуснеш ли веднъж дома си и спомените не могат да го върнат или да го направят такъв, какъвта е бил преди"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Шаркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...