ДЕНЯТ, НАЙ- СКРЪБЕН И ВЕЛИК ОТ КАЛЕНДАРА,
Е ТОЗИ, КОЙТО ОСКВЕРНИ И ВЕЛИЧА
ИСТОРИЯТА НАША ТОЛКОЗ СТАРА
НА ЧИСТИЯ И СВЯТ АПОСТОЛ СЪС СМЪРТТА
1837- 1873! Тъй кратък отрязък от време! И толкова много история!
Преди 180 години се роди най- великият син на България.
Народът го нарича Левски, Дякона, Демона на империята.
А той е просто Васил Иванов Кунчев- момче от Карлово, израсло с непокорен и свободолюбив дух.
Но той е и просто Левски- човекът с лъвско сърце и непоколебима смелост; човекът, запалил сърцата на хиляди като него с огъня на бунта.
Този мъж и днес ни кара да се срамуваме, когато се вторачим в дребнотемието си; когато постове и богатство ни изкушават и често стават основна цел на нашето съществуване. Няма да си го признаем, но дори мисълта за това, как Дяконът е преживял краткия си живот и какви идеали е проповядвал, може да извика у нас чувство на неудобство. Тогава си казваме – и аз мога като него. Но кратка е тази мисъл, защото сме свикнали с нашето сиво ежедневие. И си мислим, че няма място за героизъм, че подвизите са само за героите от миналото.
Самият Апостол ни опровергава. Неговите разсъждения за живота, борбата, смъртта и свободата могат на много да ни научат- и днес, и за в бъдеще. Мисля, че всеки трябва да прочете и да помисли върху това, което ни е завещал Васил Левски- великият Апостол на българската свобода!
…………………………………………………………………………………….
Аз съм посветил себе си на отечеството си, да му служа до смърт и да работя по народната воля.
…………………………………………………………………………………….
Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
……………………………………………………………………………………
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
…………………………………………………………………………………….
Всекиму ще се държи сметка за делата.
…………………………………………………………………………………….
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
…………………………………………………………………………………….
Всичко се състои в нашите задружни сили.
…………………………………………………………………………………….
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
…………………………………………………………………………………….
На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
…………………………………………………………………………………….
На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
…………………………………………………………………………………….
Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия
…………………………………………………………………………………….
Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
…………………………………………………………………………………….
Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?
…………………………………………………………………………………….
Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.
…………………………………………………………………………………….
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
© Росица Стоянова Todos los derechos reservados
о чем горюешь, рыдаешь слезно?
Проклятый ворон, над чьей могилой
во мраке каркаешь ты так грозно?
Ох, вижу, вижу, страна родная,
о том горюешь, что ты — рабыня, -
о том, что, отклика не встречая,
твой скорбный голос звучит в пустыне.
Так плачь же, плачь!… На краю Софии
в петле качается сын твой милый.
Его казнили тираны злые.
И, мертвый, полон он страшной силы
Христо Ботев.