16.02.2017 г., 23:24

Левски

1.8K 1 1
4 мин за четене

ДЕНЯТ, НАЙ- СКРЪБЕН И ВЕЛИК ОТ  КАЛЕНДАРА,

Е ТОЗИ, КОЙТО ОСКВЕРНИ И ВЕЛИЧА

ИСТОРИЯТА НАША ТОЛКОЗ СТАРА

НА ЧИСТИЯ И СВЯТ АПОСТОЛ СЪС СМЪРТТА

                                               

  1837- 1873!  Тъй кратък отрязък от време! И толкова много история!

      Преди 180 години се роди най- великият син на България.

Народът го нарича Левски, Дякона, Демона на империята.

А той е просто Васил Иванов Кунчев- момче от Карлово, израсло с непокорен и свободолюбив дух.

       Но той е и просто Левски- човекът с лъвско сърце и непоколебима смелост; човекът, запалил сърцата на хиляди като него с огъня на бунта.

       Този мъж и днес ни кара да се срамуваме, когато се вторачим в дребнотемието си; когато постове и богатство ни изкушават и често стават основна цел на нашето съществуване. Няма да си го признаем, но дори мисълта за това, как Дяконът е преживял краткия си живот и какви идеали е проповядвал, може да извика у нас чувство на неудобство. Тогава си казваме – и аз мога като него. Но кратка е тази мисъл, защото сме свикнали с нашето сиво ежедневие. И си мислим, че няма място за героизъм, че подвизите са само за героите от миналото.

        Самият Апостол ни опровергава. Неговите разсъждения за живота, борбата, смъртта и свободата могат на много да ни научат- и днес, и за в бъдеще. Мисля, че всеки трябва да прочете и да помисли върху това, което ни е завещал Васил Левски- великият Апостол на българската свобода!

…………………………………………………………………………………….

Аз съм посветил себе си на отечеството си, да му служа до смърт и да работя по народната воля.

…………………………………………………………………………………….

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

……………………………………………………………………………………

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

…………………………………………………………………………………….

Всекиму ще се държи сметка за делата.

…………………………………………………………………………………….

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

…………………………………………………………………………………….

Всичко се състои в нашите задружни сили.

…………………………………………………………………………………….

За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

…………………………………………………………………………………….

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

…………………………………………………………………………………….

На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

…………………………………………………………………………………….

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия

…………………………………………………………………………………….

Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.

…………………………………………………………………………………….

Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?

…………………………………………………………………………………….

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.

…………………………………………………………………………………….

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О мать Болгария, край мой милый,
    о чем горюешь, рыдаешь слезно?
    Проклятый ворон, над чьей могилой
    во мраке каркаешь ты так грозно?

    Ох, вижу, вижу, страна родная,
    о том горюешь, что ты — рабыня, -
    о том, что, отклика не встречая,
    твой скорбный голос звучит в пустыне.

    Так плачь же, плачь!… На краю Софии
    в петле качается сын твой милый.
    Его казнили тираны злые.
    И, мертвый, полон он страшной силы
    Христо Ботев.

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...