Лицемерието в „Тартюф“
ИЛИЯН КАЛИНОВ КЪНЧЕВ
„Тартюф“ е една уникална Молиерова творба, която поставя вечни идеи и проблематика. Уникална е с проблема си за душевната слепота, доверието и лицемерието. Именно проблемът за двуличието е поставен на преден план.
Лицемерието в „Тартюф“ е най-силният проблем. Неговата всеобхватност е тъй безгранична, че самото произведение бива известно с това. Самият Тартюф, носител на този порок, е образ в застой, който злоупотребява с доверието на останалите герои. На него не може да се вярва , а именно доверието може да е фатално.
Образът на Тартюф се разкрива едва в трето действие. С това Молиер иска да постигне следното: читателят ще е принуден да се задоволи единствено с мненията на другите герой по това отношение, а самостоятелна преценка ще може да направи едва след появата му в трето действие. В началото Тартюф е представен в два образа – в очите на г-жа Пернел и Оргон той е нещастен и мил, а за Клеант, Елмира, Дорина и прочие „бедният човек“ е хитъ ...