Лицемерието в "Тартюф"

Лицемерието в „Тартюф“

ИЛИЯН КАЛИНОВ КЪНЧЕВ

„Тартюф“ е една уникална Молиерова творба, която поставя вечни идеи и проблематика. Уникална е с проблема си за душевната слепота, доверието и лицемерието. Именно проблемът за двуличието е поставен на преден план.
            Лицемерието в „Тартюф“ е най-силният проблем. Неговата всеобхватност е тъй безгранична, че самото произведение бива известно с това. Самият Тартюф, носител на този порок, е образ в застой, който злоупотребява с доверието на останалите герои. На него не може да се вярва , а именно доверието може да е фатално.

Образът на Тартюф се разкрива едва в трето действие. С това Молиер иска да постигне следното: читателят ще е принуден да се задоволи единствено с мненията на другите герой по това отношение, а самостоятелна преценка ще може да направи едва след появата му в трето действие. В началото Тартюф е представен в два образа – в очите на г-жа Пернел и Оргон той е нещастен и мил, а за Клеант, Елмира, Дорина и прочие „бедният човек“ е хитър подлец, който използва различни методи, за да постигне собствена облага.

Споменавайки за методите, трябва също да отбележим и колко успешни са те: използването на религиозен фанатизъм, изглежда, има чудесен успех, който се изразява в получаване на всичко необходимо. Най-големиият успех на Тартюф е прехвърлянето на дома на Оргон на Тартюф, което има лоши последствия за самия него.

Заслепеността на самя Оргон дори леко изнервя читателя, който си задава въпроса: „Възможно ли е човек да е толкова заблуден, че дори да пренебрегва собствената си любима, заради някакъв безделник?“. Това е и една от най-ярките сцени.

ДОРИНА

Мадам бе трескава и завчера лежа от главоболие, едва го издържа.
ОРГОН

Ами Тартюф?

ДОРИНА

Тартюф? Прекрасно според мене! По-едър, по-дебел, по-свеж, с уста червени.

ОРГОН

Ах, бедният човек!

...

Справедлив образ в комедията е Клеант. Той е първият, който се опитва да изобличи двуличието на Тартюф. Именно в него откриваме благородието и способността да вижда нещата преясно. „Не, зетко, аз не съм прочут и просветен, науката в света не крие се у мен, но с моя скромен ум и знание в главата от истината знам да различа лъжата“ са негови думи, които разясняват доста. Факт е, че дори след тяхното произнасяне Оргон все още не осъзнава на кого помага.

След всеизвестната сцена на изобличаването на Тартюф читателят очаква лека промяна в неговото отношение. Противно на очакванията обаче Тартюф не се променя, а дори сваля окончателно своята маска за всички и Оргон разбира що за стока е. Неговите по-нататъчни действия (прехвърлянето на семейната къща на Тартюф) карат Оргон да самосъжали за направената глупост.

Лицемерието на Тартюф е безгранично. То живее във всеки от нас, но е въпрос на личен избор кой до каква степен ще му позволи да се изяви.