Вече втори ден усещам хладната пареща болка в гърдите си. Нищо не може да ме върне към светлината и топлината, който усещам с твоето присъствие. Единствено се опитвам да свикна с мисълта, че вече втори ден те няма, но ще се прибереш. Някой ден - когато тогава, ще разкриеш пред мен тайните, които очите ти са видели без мен. Някой ден, но не както преди, ще разкриеш пред мен мислите, когато не съм била до теб. Ще ми разкажеш за слънчевите лъчи, погалили очите, когато аз не съм била в прегръдките ти. Как вятъра е свистял между кичутите коса. Как Луната е залязвала без мен в усмивката ти. Същата тази усмивка, с която ме събуди. Бях забравила какво е, или никога не бях усещала тази топлина. Бях свикнала аз да я дарявам на другите. Да ги събуждам с усмивката на деня. Всеки ден събуждах с усмивка и усмихнат за другите беше деня. Така и не виждах, че с тази отдавана топлина няма да спра тъжните си мисли и няма да забравя болката...
Сега, когато видях усмивката ти да ме събужда, нямам думи да о ...