16 сент. 2007 г., 23:04
Липсваш ми
4 мин за четене
Вече втори ден усещам хладната пареща болка в гърдите си. Нищо не може да ме върне към светлината и топлината, който усещам с твоето присъствие. Единствено се опитвам да свикна с мисълта, че вече втори ден те няма, но ще се прибереш. Някой ден - когато тогава, ще разкриеш пред мен тайните, които очите ти са видели без мен. Някой ден, но не както преди, ще разкриеш пред мен мислите, когато не съм била до теб. Ще ми разкажеш за слънчевите лъчи, погалили очите, когато аз не съм била в прегръдките ти. Как вятъра е свистял между кичутите коса. Как Луната е залязвала без мен в усмивката ти. Същата тази усмивка, с която ме събуди. Бях забравила какво е, или никога не бях усещала тази топлина. Бях свикнала аз да я дарявам на другите. Да ги събуждам с усмивката на деня. Всеки ден събуждах с усмивка и усмихнат за другите беше деня. Така и не виждах, че с тази отдавана топлина няма да спра тъжните си мисли и няма да забравя болката...
Сега, когато видях усмивката ти да ме събужда, нямам думи да опиша, това топло чувство, което ме връхлетя. Думите няма да стигнат, за да опиша каквото и да е от твоята плът. Тя е просто плът, която с всяко следващо докосване, започвам да обичам още повече.
Исках да определя някак това, което изпитвам към теб, но няма дума която да го определи. Започнах с привързаност, но не е това думата. Нещо по-силно е, нещо което може да издържи на всичко. Тогава се сетих за една думичка - приятелство, но и това не си за мен, защото има нещо повече в теб, от едно просто приятелство. Тогава стигнах до един извод - няма реална причина да ме боли толкова много, когато не си до мен и няма реална причина, когато се сетя за усмивката, очите, нослето и кожата ти да не мога да нарека любов.
Любов - това си ти. Единственото нещо, което ме спаси от мрака и ме накара да се стопля, само с една усмивка. Онази първа усмивка. Помниш ли я?Минаха толкова малко дни и колкото още да минат, аз все ще я помня. Може би тя беше нещото, което ме грабна и ме разтресе, като земетресение. Преди да позная теб, видях очите ти. И същата вечер ги сънувах, без лице и плът, просто очи, които и до днес не излизат от мислите ми. Дори, когато са тъжни, очите ти се смеят. Затварям своите и виждам твоите пред тях. Не искам да сънувам нищо друго освен теб. И се моля, всеки следващ ден без теб да е сън и да те сънувам преди да се събудя и ти да застанеш до мен.
Колко много пари... ледена топлина. Знам, че ще се върнеш някой ден, може би много скоро, но аз те искам сега. Не е удобно да е сега, няма начин да е сега и се боря със себе си и своята душа. Искам да победя липсата по теб, когато е по-добре да й се отдам напълно и да сътворя нещо подобно на това:
Някога преди да бъда
Това което вече бях
Аз себе си и теб познах
Някога когато имаше страх
И бягах от първородния си грях
На клада душата си горях
Пишех стих обвит в мрак
Връщах се към грешките си пак
И не намирах никакъв знак
Сега, пусто и студено
В очакване да се завърнеш
отново ти при мен
Сълза без теб тихо се стича
Моето сърце нашепва, че обича
Обича, иска и желае само теб.
Ти образ изграден в моето сърце
До скоро любовта ти беше лишена от лице
А сега изпълва всичките ми светове
Ти като хиляди други,
Но само една на света
Една с гордост наричаща се ЛЮБОВТА.
Обичам те!
Пристрастих се към теб!
Сега, когато видях усмивката ти да ме събужда, нямам думи да опиша, това топло чувство, което ме връхлетя. Думите няма да стигнат, за да опиша каквото и да е от твоята плът. Тя е просто плът, която с всяко следващо докосване, започвам да обичам още повече.
Исках да определя някак това, което изпитвам към теб, но няма дума която да го определи. Започнах с привързаност, но не е това думата. Нещо по-силно е, нещо което може да издържи на всичко. Тогава се сетих за една думичка - приятелство, но и това не си за мен, защото има нещо повече в теб, от едно просто приятелство. Тогава стигнах до един извод - няма реална причина да ме боли толкова много, когато не си до мен и няма реална причина, когато се сетя за усмивката, очите, нослето и кожата ти да не мога да нарека любов.
Любов - това си ти. Единственото нещо, което ме спаси от мрака и ме накара да се стопля, само с една усмивка. Онази първа усмивка. Помниш ли я?Минаха толкова малко дни и колкото още да минат, аз все ще я помня. Може би тя беше нещото, което ме грабна и ме разтресе, като земетресение. Преди да позная теб, видях очите ти. И същата вечер ги сънувах, без лице и плът, просто очи, които и до днес не излизат от мислите ми. Дори, когато са тъжни, очите ти се смеят. Затварям своите и виждам твоите пред тях. Не искам да сънувам нищо друго освен теб. И се моля, всеки следващ ден без теб да е сън и да те сънувам преди да се събудя и ти да застанеш до мен.
Колко много пари... ледена топлина. Знам, че ще се върнеш някой ден, може би много скоро, но аз те искам сега. Не е удобно да е сега, няма начин да е сега и се боря със себе си и своята душа. Искам да победя липсата по теб, когато е по-добре да й се отдам напълно и да сътворя нещо подобно на това:
Някога преди да бъда
Това което вече бях
Аз себе си и теб познах
Някога когато имаше страх
И бягах от първородния си грях
На клада душата си горях
Пишех стих обвит в мрак
Връщах се към грешките си пак
И не намирах никакъв знак
Сега, пусто и студено
В очакване да се завърнеш
отново ти при мен
Сълза без теб тихо се стича
Моето сърце нашепва, че обича
Обича, иска и желае само теб.
Ти образ изграден в моето сърце
До скоро любовта ти беше лишена от лице
А сега изпълва всичките ми светове
Ти като хиляди други,
Но само една на света
Една с гордост наричаща се ЛЮБОВТА.
Обичам те!
Пристрастих се към теб!
© Вяра Ангарева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
