3 ene 2014, 10:16

Любов ли е?

2.5K 0 24
1 мин за четене

Любов ли е?

 

Мълчиш… И само навлажнените ти очи издават болката… Не говорят… Само искат.

Искат мен. Цялата, тук и сега, завинаги и само за теб.  Но не може, знаеш го…

Съмняваш се. Изпитваш ревност. Несигурността те изяжда отвътре. Любиш ме като за последно и после притихваш в собствената си самота.


Боли те, нали?! Много! Знам го, защото и мен ме боли. Изпитвам неистова мъка, когато си тръгвам… Измислям друг, наш си живот и живея мисловно в него. Любя те като за последно и после си отивам… Там, където ми е мястото.


Къде ми е мястото? Очите ти само мълчат и плачат без сълзи, молещи…


В другия живот, любими, вярвам! Там съм и сега! Погреби ме по-скоро...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истинско, болящо и с вкус на любов!
    Поздравления!
  • Учудвам се,че не съм знаела,че авторът е гениалната Руми Симова Поредното и страхотно стихо. Радвам се,че го намери, Ман.Поздрави!
  • Адриана! Направо ме развълнува! Да, точно това имам предвид, благодаря, че го сподели

    Ще ми липсваш.
    Как ще те забравя?
    Ще болят самотните ми дни.
    Ще пропуша ,
    ще се изоставя ,
    във душата ми ще завали.
    Ще започна да старея.
    Не със дни, със часове.
    Трудно ще те преживея.
    Щастието ще се спре
    точно тук. Ще оглушея,
    ще изгубя сетива.
    Леден вятърът ще вее
    (колко топъл е сега!).
    Ще осъмвам недоспала,
    ще замръквам без звезди...
    И ще виждам в огледалото
    остарелите си дни...
    Ще ми липсваш,
    но (надявам се)
    в следващия си живот
    няма да сме
    се забравили,
    имаме си собствен код,
    малка тайнствена парола,
    имплантирана с любов.
    Ще се срещнем ли отново?
    И ще бъдеш ли готов
    да ме задържиш тогава
    или, както и сега
    тъжно ще се разминаваме
    с други хора под ръка?
    Ще се срещнем ли навреме
    в следващия си живот?
    Или Дяволът ще вземе
    нашия магичен код
    и ехидно ще се киска,
    щом ни срещне из града -
    мълчаливи и потиснати
    с чужди хора под ръка...
    Ще ми липсваш... Много,
    много...
    И се моля от сега
    в следващия си живот
    да мога
    все до тебе да вървя...

    Руми Симова
  • Хареса ми! И във връзка с есето се сетих част от стих, чийто автор дори не знам.Иска ми се да го напиша вместо коментар(поне аз така съм разбрала нещата

    "Ще се срещнем ли навреме в следващия си живот?
    Или Дяволът ще вземе нашия магичен код
    и ехидно ще се киска, щом ни срещне из града -
    мълчаливи и потиснати с чужди хора под ръка...
    Ще ми липсваш... Много, много..
    И се моля от сега в следващия си живот да мога
    все до тебе да вървя..."
  • Благодаря, Смиф! Само ти разбра логиката на финала Бъди все така вдъхновяващ за читателите си!

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...