manipuliram (Манипулирам)
123 948
Jan 3, 2014, 10:16 AM

Любов ли е? 

  Essays » Love
2131 0 24
1 мин reading

Любов ли е?

 

Мълчиш… И само навлажнените ти очи издават болката… Не говорят… Само искат.

Искат мен. Цялата, тук и сега, завинаги и само за теб.  Но не може, знаеш го…

Съмняваш се. Изпитваш ревност. Несигурността те изяжда отвътре. Любиш ме като за последно и после притихваш в собствената си самота.


Боли те, нали?! Много! Знам го, защото и мен ме боли. Изпитвам неистова мъка, когато си тръгвам… Измислям друг, наш си живот и живея мисловно в него. Любя те като за последно и после си отивам… Там, където ми е мястото.


Къде ми е мястото? Очите ти само мълчат и плачат без сълзи, молещи…


В другия живот, любими, вярвам! Там съм и сега! Погреби ме по-скоро...

© Манипулирам All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много истинско, болящо и с вкус на любов!
    Поздравления!
  • Учудвам се,че не съм знаела,че авторът е гениалната Руми Симова Поредното и страхотно стихо. Радвам се,че го намери, Ман.Поздрави!
  • Адриана! Направо ме развълнува! Да, точно това имам предвид, благодаря, че го сподели

    Ще ми липсваш.
    Как ще те забравя?
    Ще болят самотните ми дни.
    Ще пропуша ,
    ще се изоставя ,
    във душата ми ще завали.
    Ще започна да старея.
    Не със дни, със часове.
    Трудно ще те преживея.
    Щастието ще се спре
    точно тук. Ще оглушея,
    ще изгубя сетива.
    Леден вятърът ще вее
    (колко топъл е сега!).
    Ще осъмвам недоспала,
    ще замръквам без звезди...
    И ще виждам в огледалото
    остарелите си дни...
    Ще ми липсваш,
    но (надявам се)
    в следващия си живот
    няма да сме
    се забравили,
    имаме си собствен код,
    малка тайнствена парола,
    имплантирана с любов.
    Ще се срещнем ли отново?
    И ще бъдеш ли готов
    да ме задържиш тогава
    или, както и сега
    тъжно ще се разминаваме
    с други хора под ръка?
    Ще се срещнем ли навреме
    в следващия си живот?
    Или Дяволът ще вземе
    нашия магичен код
    и ехидно ще се киска,
    щом ни срещне из града -
    мълчаливи и потиснати
    с чужди хора под ръка...
    Ще ми липсваш... Много,
    много...
    И се моля от сега
    в следващия си живот
    да мога
    все до тебе да вървя...

    Руми Симова
  • Хареса ми! И във връзка с есето се сетих част от стих, чийто автор дори не знам.Иска ми се да го напиша вместо коментар(поне аз така съм разбрала нещата

    "Ще се срещнем ли навреме в следващия си живот?
    Или Дяволът ще вземе нашия магичен код
    и ехидно ще се киска, щом ни срещне из града -
    мълчаливи и потиснати с чужди хора под ръка...
    Ще ми липсваш... Много, много..
    И се моля от сега в следващия си живот да мога
    все до тебе да вървя..."
  • Благодаря, Смиф! Само ти разбра логиката на финала Бъди все така вдъхновяващ за читателите си!
  • Развръзката е колкото неочаквана, толкова и логична.

    Желая ти здрава и вдъхновена Нова година!
    .
  • Благодаря, Симеон! Честита нова година! Нека ти донесе искрени отношения, изпълнени с доверие и обич!
  • Честита Нова Година!
    Здраве, радост, нежност и топлина!
    Много искрено есе.
    Браво!
    Успех ти желая!
  • за Валето.Готино чувство за хумор. Поздрави
  • Благодаря, Андрина Марк! Оценявам високо вашата обратна връзка и споделената гледна точка.Полезно ми е.
  • Абсолютно незряло и нищо не казващо есе.
    Любов ли е? Би могло и да бъде. В крайна сметка, известни са поне 7 вида любов и от тази гледна точка, описаните действия и чувства сигурно ще попаднат в някоя от тях. Но в коя? Е, мисля, че това беше "работата" на есето - да осветли коя точно, но уви, това така и не е свършено като хората от автора.
  • Апокалиптичният сблъсък на сетивата, тук в реалността! Тътенът му може да заглъхне оттатък, но може и да...
    Знае ли човек!
    Подтикваш ме към размисъл, нетипично за мен в такава късна доба!
    Поздрав, М.!
  • Исмаил, бъди здрав и все така запомнящ се! Не е едностранна любовта, само дето е невъзможна и по различен начин се изживява тази невъзможност от двамата лирически герои. Иначе, знаеш, все не ни достига любов, ето защо я пожелавам през 2014 и на теб, и на мен, и на всички, които могат и да я дадат
  • Заслужи си шестте плюса. (++++++). Първото нещо от многото, които прочетох и в което личи талант.
  • Макар и едностранна все пак е любов ! Желая ти истинска ,споделена любов , но тук , на Земята !Ч.Н.Г. ,М.
  • Еййй, не ме оставяш и за миг да се надявам, значи.!!!В тоя живот не може, в другия не става...Пфу да му се не види! Ще започна и аз да вярвам, че любовта не съществува, а е измислена от хората, за да има в какво да вярват и към какво да се стремят...Обичам те, Ан!
  • Ена, не си неразбрана, мила...Наистина задавам въпрос, чрез заглавието и ти го отговори.Знам, че не си негативна, усетих го.
    Анабел, погреби ме по-скоро е, за да бъде лирическата там, където всичко е позволено...Благодаря ти за разбирането по Мартенски, всяка твоя дума е истина на 100 процента
  • manipuliram (Манипулирам ): 3-01-2014г. 20:08
    Ена, благодаря, че коментираш заглавието.Това беше идеята Дали е любов всеки сам ще прецени...Вероятно не е, но боли като такава


    Не коментирам заглавието... жалко, че така е разбрано...
    Коментирам есето и в този дух споделям отношението ми към същността на проблема, предмет на есето... Нямам негативно отношение към автора.
  • Не, не е любов...
    Страст е... може би...
    А може би е страх... страх да се направи крачката към щастието...
    Не знам точно какво е... но не е любов...
    А есето е хубаво
  • Е, няма нищо, Валентин . Все пак има и художествена измислица
  • На финалното ти желание ...! Извини ме, отреагирах емоционално без уточнение!
  • Валентин, Не, не е любов или Не, не ме погребвай или Не, не съм съгласен ???
    Сън вали, мила! Права си изживяно е емоционално и е от душа, благодаря за хубавите думи!
  • Изживяваш го Тук и Сега, М!
    Силно, емоционално е есето ти!
    Харесва ми страстта с която пишеш - имаш Душа!
    Поздрав, М!
  • Не, Не и Не ...!
Random works
: ??:??