Любов ли е?
Мълчиш… И само навлажнените ти очи издават болката… Не говорят… Само искат.
Искат мен. Цялата, тук и сега, завинаги и само за теб. Но не може, знаеш го…
Съмняваш се. Изпитваш ревност. Несигурността те изяжда отвътре. Любиш ме като за последно и после притихваш в собствената си самота.
Боли те, нали?! Много! Знам го, защото и мен ме боли. Изпитвам неистова мъка, когато си тръгвам… Измислям друг, наш си живот и живея мисловно в него. Любя те като за последно и после си отивам… Там, където ми е мястото.
Къде ми е мястото? Очите ти само мълчат и плачат без сълзи, молещи…
В другия живот, любими, вярвам! Там съм и сега! Погреби ме по-скоро...
© Манипулирам Все права защищены
Поздравления!