Вървях един следобед, сама със себе си, просто за да мога да размисля за случващото се покрай мен. Времето беше топло, слънцето грееше силно и затопляше много хора. Вървях по една алея, където имаше пейки и насядали хора, от най-различни възрасти. Паркът, в който се разхождах, беше изключително красив. По-пътя си видях едно семейство, отишло на разходка със малкото си дете и домашния им любимец. Малкото момче беше толкова щастливо, радостно, че има толкова хубаво куче. Те бягаха заедно, а детето изглеждаше така привързано към животното. Докато го гледах и се възхищавах на това, че мога да видя как едно дете изпитва нещо към животно - привързаност, ако щете дори и любов. Защото сега живеем във времена, които парите означават всичко, те са на първи план, докато чувствата вече ги няма, те са там, някъде във висините. Това го казвам тук, защото вече и децата от малки стават "дяволчета". След това семейство се загледах в една майка. Нейното дете беше все още бебе, което се опитва да проходи ...