Вървях един следобед, сама със себе си, просто за да мога да размисля за случващото се покрай мен. Времето беше топло, слънцето грееше силно и затопляше много хора. Вървях по една алея, където имаше пейки  и насядали хора, от най-различни възрасти. Паркът, в който се разхождах, беше изключително красив. По-пътя си видях едно семейство, отишло на разходка със малкото си дете и домашния им любимец. Малкото момче беше толкова щастливо, радостно, че има толкова хубаво куче. Те бягаха заедно, а детето изглеждаше така привързано към животното. Докато го гледах и се възхищавах на това, че мога да видя как едно дете изпитва нещо към животно - привързаност, ако щете дори и любов. Защото сега живеем във времена, които парите означават всичко, те са на първи план, докато чувствата вече ги няма, те са там, някъде във висините. Това го казвам тук, защото вече и децата от малки стават "дяволчета". След това семейство се загледах в една майка. Нейното дете беше все още бебе, което се опитва да проходи. Малките деца не могат да разграничат доброто от лошото или пък това, което може да се прави от това, което не може. Те просто са водени от любопитството и интереса. И изведнъж детето  излезе на шосето. Майката го изпусна от поглед  само за минута, докато разговаряше с нейна приятелка. Когато тя видя детето си на шосето и приближаващата се кола, я побиха  тръпки, че може да загуби едно безценно създание. Тя изтича и взе малкото си дете на ръце, целувайки го. След това аз се спрях под сянката на едно дърво. А от дясната ми страна стояха възрастен мъж и възрастна жена. Понеже бях до тях и видях, че се бяха прегърнали и говореха за първите си вълнения и трепети. Един вид те си бяха създали една романтична обстановка. За мен беше доста странно да гледам хора - вече на възраст да говорят за такива неща и  да се държат за ръце, защото сега възрастните хора има далеч по-други проблеми за разрешаване. Малко хора на тази възраст могат да се държат така, да я има тръпката и онази страст, разпалваща ги на млади години. Аз продължих разходката си и видях една друга, не дотолкова странна гледка. Тинейджъри, които си говореха за нещо и се смееха. В очите им личеше, че изпитват нещо един към друг. Просто се засмях и се запътих напред. В нашето време, в което живеем, е  трудно да видиш човек млад, седнал на пейка и да чете книга. Е, аз видях и просто от интерес отидох при него и го попитах какво го е накарало да чете книги и да се интересува от тях. В отговор на това разбрах, че за него книгите са всичко. Само от поведението му личеше, че е интелигентен човек с богат речник. Радвах се, когато чух тези неща, защото си мислех вече наистина, че мишката е изяла книжката. Изморена от разходката си, реших да седна на първата пейка, изпречила ми се на пътя. Е,  да видях я, но тя не беше свободна, там седеше момчето, в което бях влюбена. Напълно притеснена, аз го поздравих и седнах до него. Това беше момчето, заради което не можех да спя. То ме караше да се усмихвам и всичко да ми се струва лесно. Когато бях с него все едно, че съм в приказка, но без край. Незнайно как реших да му разкрия всичко, което чувствам към него, независимо от това, че може да ми се изсмее. Той дори прие думите ми доста добре, но изведнъж нещо явно го жегна вътре в него и каза, че изпитва същите чувства към мен от доста време, но нямал смелост да си ги признае. В този момент той стана, а слънцето почти се скриваше зад хоризонта и той ме покани на един танц. Това беше много хубав и романтичен момент. Та... целта на този разказ бе да разберете и осъзнаете, че любовта е всякаква: любов към животно: майчина любов:останки от чувства, които вече се градят на дългите години и останалото уважение и привързаност, любовта към книгите и изобщо всичко, за което се сетите. Затова не забравяйте, че без това безобидно чувство, което ни кара да се смеем и плачем, нека присъства във вашия живот. Тази малка искрица надежда. Дарявайте любов и на другите около вас!