Мечтите осмислят нашия живот, карат човек да се чувства значим да се чувства ценност. Ако той се откаже от това, просто сам се обрича на нещастие, защото хората без цел се обезличават, животът ги смачка със ярост, нали не познава дума като милост. Затова е по-добре да се бориш за това, което би могло да те дари с блаженство и да опазиш пламъка-живец в душата си. Не веднъж мъдреците дори са казали, че няма щастие без болка и няма триумф без падение. Така че не бива да се предаваме пред трудностите, които ни заобикалят и пред слабостта - това коварно чувство, а да продължаваме да вярваме, въпреки всеки и всичко във своите блянове. Все пак, нали човек е голям колкото са големи мечтите му. Затова напук на злъчните коментари Аз вярвам. Какво като някой ме спъне и падна, ще се изправя и ще продължа, защото мога и искам. Вече нямам страх. Най-накрая разбрах, че който мечтае, може да се нарече истински достоен за уважение човек.
© Ивето Todos los derechos reservados
Поздрав!