Аз тази утрин не чакам нищо, искам само да чувам звука на окапващи листа. Не ме е грижа дали моретата имат своя бряг, тази утрин е тиха, само за мен. След бурни вълни, живота усещам чист като кристал, без значение кой или какво, без значение на къде и как. Отсечен момент като релеф, отпаднали са всички неща в притихналата зора. 
И идва есенният вятърът да отнесе желанията ми като сухи есенни листа... Ще надуя устни и ще издухам мислите като мъртви цветя, а думите ще разтворя  като трохи в чаша вода.

Знам, че навън отново ще се вглеждам в хлъзгавото огледало на живота търсейки Вечността и ще виждам само изплъзващи се водни отражени, мокри листа и безкрайния низ от кръстопъти, задънени улици, дъждовни дни, прокрадващо се слънце и остри като камък съдби.

Предавам се на хаоса в мен, от който се ражда всяко творчество с нишки разноцветни, есенни листа

Искаше ми се да подредя мислите в стройни редици, да ги уловя, слагах им капани, но не можеш да заловиш мисълта с мисълта.
Искаше ми се да спра водовъртежа на света, но мога единствено да се предам на циклите на раждане и умиране, на сезоните на сърцето.

Искаше ми се да дестилирам и извлека чистата и възвишена любов, но светът е танц на его и любов
Искаше ми се да подредя тази многолика Вселена, но под пластовете има други пластове, още и други аспекти, слоеве един под друг, радост и тъга, болка и красота, вплетени неразривно в тъканта на живота Предавам се на тъгата, настроенията, всяка малка емоция, на всеки нюанс и блян, за да нарисувам деня си. Предавам се на съзнанието- калейдоскоп съставен от плетеница от малки, пречупващи светлината стъкълца, от макро клетки, запечатали спомен, образ, впечатление или сън. Оставям се на цветовете на душата да нанасят феномени върху бялото платно на духа, за да мога да си предавам  с другите образи, да разплитаме нишки един с друг, първообрази от света на нещата, взаимно да залепяме парчетата и да създаваме нови и нови и парчета и микровселени, сегменти от един общ диaмант.