Аз тази утрин не чакам нищо, искам само да чувам звука на окапващи листа. Не ме е грижа дали моретата имат своя бряг, тази утрин е тиха, само за мен. След бурни вълни, живота усещам чист като кристал, без значение кой или какво, без значение на къде и как. Отсечен момент като релеф, отпаднали са всички неща в притихналата зора.
И идва есенният вятърът да отнесе желанията ми като сухи есенни листа... Ще надуя устни и ще издухам мислите като мъртви цветя, а думите ще разтворя като трохи в чаша вода.
Знам, че навън отново ще се вглеждам в хлъзгавото огледало на живота търсейки Вечността и ще виждам само изплъзващи се водни отражени, мокри листа и безкрайния низ от кръстопъти, задънени улици, дъждовни дни, прокрадващо се слънце и остри като камък съдби.
Предавам се на хаоса в мен, от който се ражда всяко творчество с нишки разноцветни, есенни листа
Искаше ми се да подредя мислите в стройни редици, да ги уловя, слагах им капани, но не можеш да заловиш мисълта с мисълта.
Искаше ми се да спра ...