Във времената на все по-малко духовност и на липса на онези ценности, които са пазили народа ни да оцелее и пребъде, ние търсим и се опитваме да се впишем в европейското и световно образователно и културно пространство. Някои от нас активно пледират, че то ни се полага по право, други – че вече удобно сме се разположили в него и едва ли не чакаме лаврови венци да окичат главите ни…
За съжаление нашите не съвсем реалистични очаквания не се случват или по-точно – не съвпадат с отношението и поведението на околните ни общности. Винаги е добре да търсим най-доброто в себе си и да го представяме по най-добрия начин, но преди всички е необходимо да имаме ясна и точна представа къде се намираме, какво очакваме да ни се случи и най-важното – как то да ни се случи. И не само защото днес е много специален празник, който идва, за да ни напомни за всичко това, да ни отрезви и да ни накара да мислим, че не всичко започва от нас и, разбира се, не свършва с нас, а защото делото, което отбелязваме на ...