Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-5 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-6 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-7 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-8 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-9 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-10
В нашумелия научнофантастичен роман на Грегъри Бенфорд "Пейзажите на времето", тахионите са едни от главните действащи "лица". Отдавна се правят опити за "залавянето" на тахиони и и по-точно на онези от тях, които са носители на най-високи енергии. Те се движат със скорост много близка до с, но малко по-голяма от нея. Както и за гравитационните вълни, нерядко биваха публикувани известия, че най-сетне има "пленен" тахион. Но, уви, оказваше се, че имаме работа с поредната заблуда. Аз лично съм убеден в съществуването на тахионите. При това без значение, дали се касае за тахионите на Файнберг, или на тези други две категории, които дръзнах да предложа на вашето внимание в предходната част. Да ги наречем тахиони от типове 2 и 3. Същинският момент е именно това, че без разлика на спецификата на тахионите, основното им качество е, че винаги се движат с надсветлинна скорост, т.е. изпреварват Времето и стават преносители на Бъдеще в Настоящето. Това са свойства от фундаментална важност. Тахионите трябва да съществуват, защото без тях редица свързващи звена в съвременните теории на физиката просто ще изчезнат и тя ще се редуцира до некомуникабилни острови от неясен архипелаг.
За мен е изненадващо и безумно смело допускането на Файнберг и други физици след него, че всеки тахион е способен да развива скорости по-големи от c, та чак до безкрайност. Значително по-разумно и достоверно ми изглежда, че:
тахионите се разбиват на непресичащи се класове, съобразно скоростите си и че диапазоните на тези класове се обособяват от числа, които фактически играят ролята на алефите на Кантор във физическата реалност.
Нека се поясня, за да съм максимално разбираем. Вече видяхме, че числото c /скоростта на светлината във вакуум/ може да се разглежда във физическата реалност като аналог на най-малкото безкрайно кардинално число - алеф нула по класификатора на алефите на Георг Кантор. Моето допускане е, че:
съществува крайно число c', строго по-голямо от с и клас тахиони, чиито скорости са винаги строго по-големи от с и строго по-малки от с'.
Числото с' е аналог във физическата реалност на следващия по големина алеф на Кантор /след алеф нула/, т.е. алеф едно = на 2 на степен алеф нула.
Съвършено аналогично би следвало да съществува число с'', строго по-голямо от с', което е аналог във физическата реалност на числото 2 на степен алеф едно.
За числата с' и с'' ще съществува клас от тахиони, скоростите на които са строго по-големи от c' и строго по-малки от с''.
Процесът на разбиване на тахионите на непресичащи се класове може да продължи неограничено по указания по-горе начин.
Осмелявам се да си представям именно по този начин тахионната йерархия.
Числата : c, c', c'', c''', etc., могат да бъдат разглеждани като безбройно много имагинерни единици на физическата реалност, своеобразен аналог на базис на Хамел в нея.
В самата математика са добре известни примери на множества с повече от една имагинерни единици, но забележете - винаги техният брой е бил краен!
Класически пример е тялото на кватернионите, открито от Уилям Хамилтон през 1843г. То съдържа 3 различни имагинерни единици и има приложения във физиката.
Но ето, че тахионите ни предлагат алтернатива за безбройно много имагинерни единици - допустимите горни граници на скорост на представителите на непресичащите се техни класове.
/следва/
© Младен Мисана Todos los derechos reservados