18 may 2021, 14:05  

Семейството: Утеха и Сила

  Ensayos
6.9K 3 4
2 мин за четене

        

Семейството: Утеха и Сила

 

Семейството за мен е всичко. Когато бях дете, то беше моята основа. Даваше ми сила в най-тежките моменти, насърчаваше ме да не спирам и да се боря. Семейството е това, което вярва в теб безусловно, без нужда от обяснения. То ти дава тази сила да вървиш по пътя, стои до теб винаги и държи ръката ти по трудния път на самоосъзнаване. Много хора казват, че "у дома и стените помагат", и наистина – там се чувстваш най-силен. Никой не си избира семейството, но всеки е благодарен, че го има, защото се чувства защитен.

Да имаш семейство означава да се грижиш за него. Като деца имаме един непромокаем свят, в който мама и татко са съвършени или поне идеални. Всяко дете си мисли, че те са като супергерои. Това е, когато паднеш, те ти подават ръка, за да се изправиш и продължиш напред. Вярата е велика сила, която ти помага да се чувстваш всемогъщ. Моето семейство ми дава подкрепа. Те се радват на успехите ми и страдат заради загубите ми. Родителите ми винаги са ми били опора. В живота нищо не съм постигнала лесно, но както казва татко, трябва да се бориш, за да оцениш постигнатото. Така се научих да вървя изправена и силна. Днес, когато съм голяма и постигнах това, което исках, благодарение на тях, разбирам колко им е струвало. Сега, когато и аз имам дете, разбирам какво означава да си родител – да даваш без да получаваш. Живеем в такива времена, в които много бързо се разпадат семействата, може би защото не са били достатъчно здрави.

Семейството е всичко за мен – то е моята утеха и опора. Там се чувствам силна. Те ми дават нещо, което го няма никъде другаде – сила, сигурност и желание да се боря напред и да постигам. Но на това ме научиха моите родители. Семейството е неделима част от нашето съществуване; тръгваме всички заедно по принцип, то е много здраво и трудно проникват чужди хора там. Заради това, че всички са здрави като скала. Дори в най-добрите семейства има проблеми, защото всеки човек от тях е отделен индивид със свои потребности и желания. Важното е всички да помагат за разрешаването на проблемите, често се налага да спорят, защото в спора се ражда истината! Семейството не изоставя своите членове в беда, точно обратното – застава зад тях и ги подкрепя докрай. Тук принципът „разделяй и владей“ не действа, защото то е неразрушимо цяло. Да, днес много често се срещат разпаднали се семейства поради посегателство на някой нов член, но тогава семейството не е било толкова здраво и истинско. В днешно време ценностите са почти разрушени, но семейството ни дава тази топлина и сила да продължаваме напред. Аз пораснах благодарение на него и създадох свое семейство, в което подкрепата и обичта вървят ръка за ръка. Много хора казват, че семейството е като дървото – ако основата му е здрава, то и клоните също ще бъдат здрави. И накрая, ние растем в различни посоки, но корените ни остават на едно и също място.

             

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оценката ми за това есе е напълно заслужена - слаб 2! Как е възможно да няма един препинателен знак, поствавен на място, как е възможно човек на такава възраст (ако е истинска) да не знае къде и как се поставят запетаи. Та това децата в трети клас го умеят.
  • Отличничка!
  • Изключително много правописни грешки, хубаво разсъждение, но се налага работа по елементарен правопис и пунктуация-много запетаи са поставени на грешни места.
  • Хубави мисли - има логика, има и умение да се формулират постулати.
    Нужно - още работа с длетото, изглаждане на стила, по-кратки изрази.
    Хареса ми!

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...