Монологът на един циник
Прочетох във фейсбук, че жителите на Свредловска област гладуват. Децата им ги посрещат с гладни погледи и ги питат дали са им донесли саламче. И аз трябва да се впечатля, да се умиля и да ми стане мъчно. Вероятно се очаква да пророня и сълза, а ако съм истински мъж да грабна копралята и да потърся справедливостта за тези онеправдани хора.
Да, но аз избирам да не се впечатлявам. Да си сипя трета чаша уиски и да си го ближа блажено на уютния диван във удобната ми всекидневна. Изборът си е мой. Дали брадатият, когато ни е замесвал от калта е сгрешил или не, но ни е дал свободната воля и аз решавам да я проявя в цялата ѝ сила. Да използвам пълното си право да съчувствам на неправдите или не. Въпросът това дезинформация ли е или не, тук не седи. Едва ли авторите на статията очакват от мен да проверя достоверността на фактите. Те искат да им повярвам безрезервно, както го искат от повечето прочели за тая неправда. И така трябва да се образува обществено мнение, реакция и да се постигнат някакви цели. Несъмнено глада е една чудовищна социална неправда, каквито съществуват и в далече по-отвратителни форми и проявления. Но за мен насилственото оформяне на общественото мнение и насочването му в определена посока е една далече по-долна и гнусна манипулация. А когато тя цели постигането на определени частни и често нечисти цели си е углавно престъпление.
Но кой е виновен за да съществува това явление. Този, който го поражда и хвърля въдиците на обществото трябва да си понесе заслуженото и най-малкото да бъде посочен с пръст. Но обществото, тази хомогенна маса от манипулативни индивиди, които избират да повярват на първата сълзлива публикация в глобалната мрежа, вместо да използват своя умствен апарат и както справедливо е отбелязал Емануел Кант: „все по-малко и по-малко хора желаят да напуснат самоналожената си незрялост, тъй като са неспособни да използват собствените си разбирания без указания от някой друг.“ трябва също да понесе своята отговорност и да бъде посочено като виновно за масовите заблуди. Разбирам, че човешката глупост е по-голяма от безкрайната Вселена, но това оправдава ли я? Трябва ли да се примиряваме с нея и да я приемем като неизбежното зло? Когато мисля по тези въпроси нерядко съм стигал до оправдаване на расовите чистки и издигането в култ на чистата раса. Или поне на по-умната. Прости ми боже, че го казвам.
Не, глупостта не може да бъде унищожена. Доказала е своята издръжливост и жилава приспособимост. И вероятно заради това трябва да бъде насочвана, водена. Казано иначе манипулацията на масите е в техен интерес. За да оцелеят. Е, ще се мъчат, но поне няма да се самоизтребят. Или поне докато не им бъде казано да го направят.
Тук идва естествения въпрос за самоопределение на индивида. Дали да избере лесния, наклонен път към общата кланица или стръмната и неравна, нерядко и твърде опасна пътечка на самоусъвършенстването и взимането на трудни решения. Затова аз избирам да не се възмутя на тая очевидна неправда, описана в статията за гладуващите деца в Свредловск. Дори да е истина, наречете ме безчувствено чудовище, егоистичен циник, уродлив детеубиец, това си е ваше право.
А аз отивам да си сипя още едно уиски и ще си запаля дори хаванска пура.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados
Cheers!