Прочетох във фейсбук, че жителите на Свредловска област гладуват. Децата им ги посрещат с гладни погледи и ги питат дали са им донесли саламче. И аз трябва да се впечатля, да се умиля и да ми стане мъчно. Вероятно се очаква да пророня и сълза, а ако съм истински мъж да грабна копралята и да потърся справедливостта за тези онеправдани хора.
Да, но аз избирам да не се впечатлявам. Да си сипя трета чаша уиски и да си го ближа блажено на уютния диван във удобната ми всекидневна. Изборът си е мой. Дали брадатият, когато ни е замесвал от калта е сгрешил или не, но ни е дал свободната воля и аз решавам да я проявя в цялата ѝ сила. Да използвам пълното си право да съчувствам на неправдите или не. Въпросът това дезинформация ли е или не, тук не седи. Едва ли авторите на статията очакват от мен да проверя достоверността на фактите. Те искат да им повярвам безрезервно, както го искат от повечето прочели за тая неправда. И така трябва да се образува обществено мнение, реакция и да се постигнат няк ...