Лекичко потропване по чашата с виното. Едно. Две. Три.
Пукане на пръсти, вдишване и издишване. Трудно е, дробовете ми пищят за въздух, но запазвам самообладание. Прозореца е отворен, студено е и съм настръхнала, но не обръщам внимание. Нека ми е студено. Иначе ще изгоря.
И преносно също.
Метафората ме лъже. Разиграва ме. Не съм кукла, но как да й обясня? Не слуша и си знае своето.
Роклята от тъмно-лилава коприна се беше впила в тялото ми. Без презрамки е, за да оголва малките ми рамене. Материята гали бедрата ми. Устните ми нямаха червило, но са достатъчно плътни и изкушаващи и така. Косата ми е небрежно вързана, мънички кичурчета коса закриваха очите ми.
Тетрадките с преводи и поезия стояха настрани, недалеч от мен, с измачкани листове, изцапани тук-таме, но аз така или иначе не съм подреден човек, хаоса цари навсякъде около (в) мен.
Дори не ми се и пушеше. Мозъка ми преработваше спомени, печатеше ги, изхвърляше ги. И така до безкрай. Погледнах към пръстите си - с изядени кожички, счу ...