Много от нас хората в периода на своя живот и изцяло още в началото на своето съществуване всеки по един или друг начин, по стечение на обстоятелствата винаги си е спомнял за своето минало, за онова време, в което се е чувствал най-щастлив, за безгрижните си дни, изобщо като цяло за времето, в което всеки един от нас се чувствал свободен. А сега какво ли се промени, кой успя да отнеме тази свобода? Времето ли е виновно за всичко това, или всеки един от нас води една непрестанна битка между миналото и настоящето, а може би самите ние не позволяваме на онова носталгично чувство да напусне нашите мисли, може би все още живеем в онзи свят, в който всеки сам си е изградил и може би никой не иска да излезне от него, да бъде погубен от тази жестокост, а просто всеки иска да бъде със заблудено съзнание и сляп за тази реалност. Какво ли успяхме да променим в настояще, какво ли поправихме в своя характер, такива ли си останахме, каквито си бяхме, или времето сами си го изменихме? Много от хората в миналото - било то революционер, било то художник, писател или просто един обикновен човек от обществото, всеки един по един или друг начин се е борел да се докаже, да върши добри дела, да остави някаква следа след себе си, нещо, което да се помни дълго време и много от поколенията да открият нещо за себе си. Именно тук идва героят на писателят Алеко Константинов - един от най-добрите писатели на съвремието, разкрива образа на един нормален човек, правейки сравнение между характерите на други. Именно писателят е вдъхновен от нравите, от начина на мислене, поведение и как той може да превърне всичко в отрицателно в образа на един човек - Бай Ганьо, и как самият писател навлиза в едно антонимно измерение, отделяйки този човек от всички останали. Може би всеки един от нас притежаваме нещо от него, по един или друг начин, стремейки се към идеализъм, се откъсваме от същественото от страх, да се срещнем с горчивата истина, навлизаме в нещо нереално, в един филм, който искаме да продължи вечно. Заслугите на писателя Алеко Константинов е много голяма. Той цели да покаже как всеки може да се превърне в един „Бай Ганьо”, да бъде мразен и поруган от всички. Но целта на автора всъщност тук е друга. Той иска да покаже, че светът е едно „двустранно огледало”, важното е кой от коя страна ще се погледне и дали поглеждайки се в огледалото, ще успее да види недостатъците и различията в своя характер, да види своето сърце, което вътрешно крещи за правда и свобода, но не всеки е способен да чуе този глас. Може всичко на този свят да се е променил, но Бай Ганьо си остава все същ - човек, гледайки по друг ъгъл към света, и винаги от различната страна на своето огледало. Ето затова аз наричам Бай Ганьо моя съвременник, защото от ден на ден хората стават все по-зли, по-незаинтересовани, арогантни, хора, бягащи от всяка отговорност. Може би Бай Ганьо е един наш лош порок, от който ние не можем да се откажем.

Милан Милев

27.02.2012