23.04.2012 г., 10:18 ч.

Моят съвременник Бай Ганьо 

  Есета
4940 0 2
2 мин за четене
Много от нас хората в периода на своя живот и изцяло още в началото на своето съществуване всеки по един или друг начин, по стечение на обстоятелствата винаги си е спомнял за своето минало, за онова време, в което се е чувствал най-щастлив, за безгрижните си дни, изобщо като цяло за времето, в което всеки един от нас се чувствал свободен. А сега какво ли се промени, кой успя да отнеме тази свобода? Времето ли е виновно за всичко това, или всеки един от нас води една непрестанна битка между миналото и настоящето, а може би самите ние не позволяваме на онова носталгично чувство да напусне нашите мисли, може би все още живеем в онзи свят, в който всеки сам си е изградил и може би никой не иска да излезне от него, да бъде погубен от тази жестокост, а просто всеки иска да бъде със заблудено съзнание и сляп за тази реалност. Какво ли успяхме да променим в настояще, какво ли поправихме в своя характер, такива ли си останахме, каквито си бяхме, или времето сами си го изменихме? Много от хората ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Предложения
: ??:??