По време на турското робство турците са го нарекли Мус Аллах, високо до Аллах, с годините "х"-то е изчезнало и е останало Мусала, така се казва и до днес.
Повеждам ви отново натам, двадесет години по-късно.
Последната събота на август, само девет сутринта, а опашката пред кабинковия лифт е около 100 метра дълга и около 2 широка. Хора, раници, щеки (туристите ги използват за подпиране) и бастунчета.
Всякакви хора, всякакви възрасти.
Търпеливо изчакахме, настанихме се. Кабинките минават през просека в боровата гора, доста високо, минават над пътя за двореца "Бистрица" и няколко пъти пресичат една от ски пистите. Все още всичко е в зелено. След междинна станция става страшничко, високо, много стръмни скали и канари, чувам съвсем тих гласец до мен "Мамо, само да стъпя на твърда земя под краката си!" Дъщеря ми се страхува от високото. След 30 минути бяхме на Ястребец, погледнах нагоре, време беше отново да те превзема Мусала.
Да си призная такава гледка не бях виждала, тълпи хора, сякаш на ...