...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща  такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... Път или безпътен.... Вятър или полъх... Безбрежност или граница... Самота или самотност...Думи или безсмислени фрази...Сочни устни, с ярко червило или бледи и сухи очертания ... Целувки или мъртви нощи...Очи, вперени в далечината или затворени в покоя...

И вятърът е силен, пролетта дойде, дъждът мокри косите,лицето, ръцете, размазва червилото, а гримът се стича като черни капки по лицето и оцветява блузата, подарена за празника...Сърцето се бунтува и напира да излезе...Споменът е с дъх на липа и е скрит при онези макове в полето, когато се разхождахме някога, прегърнати в едно. Силуетите се разливат със всяка следваща крачка. Една тежка въздишка прогонва самотното малко врабче. И сълзите чертаят линиите на лъжите. Слънцето по милост се скрива зад облаците, а полъхът от мечти е хищник на открито.

Ден като ден, ехо като стъпки, заспиване, а не пробуждане, дом или просто блуден храм... Отивам пак Там, където няма мъка, а всеопрощение..., смирение, където златото и среброто нямат стойност, където липсва фарс и пиршествата са вечни..., и блудници , и герои са другари в танца на радостта...Музиката е една единствена, творчеството е талант, а усмивките с червило или без – са по избор... Топло ми е и някак приятно...Мракът е илюзия ,а обичта – не се губи, защото е светлина!