Мълчанието на българина
Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превратности,
живот. По време на Първата световна война е офицер, командир на подводница.
Получава дори медал .След войната учи богословие.Изповядва твърди
националистически и антикомунистически убеждения. Поддържа идването на
власт на Хитлер.Някъде в края на 30 те години , вижда , че политиката на нацистите
е срещу всички религии , и започва да критикува режима на Адолф. Арестуван е,
и е хвърлен в ареста. После попада в концлагера Заксенхаузен, а после в Дахау,
През 1945 година е освободен
от съюзниците .
Нимьолер многократно обвинява в престъпления нацистите и дълбоко се разкайва
за първоначалните си убеждения.
Световноизвестно става стихотворението му
,, Когато те дойдоха ...,,
---------------------------------
Когато бутнаха Берлинската стена, знаех, че отварят кутията на Пандора
и от нея ще изскочат всякакви бесове.
Но мълчах.
Когато в България монтираха демокрацията, знаех, че няма как вчерашните
партократи да са станали за една нощ истински демократи..
Но мълчах.
Когато почна приватизацията и ни омайваха, как за всеки ще има парче
от пазарната икономика и скоро ще станем Швейцария на Балканите,
знаех, че ни лъжат. Но мълчах.
Когато връщаха земята в ,, реални ,, граници, знаех ,че тия, дето
прилапаха държавната икономика , ще прилапат и земята.
Мълчах.
Когато новозабогатели милионери започнаха да разправят на пишман
журналистки , как с труд са придобили първия си милион..знаех,
че парите са им раздадени в куфарчета по комсомолска линия.
Пак мълчах.
Мълчах, когато унищожиха армията, разпродадоха и унищожиха въоръжението й.
Мълчах , когато няколко милиона българи стегнаха куфарите, и емигрираха
в западна посока.
Мълчах, когато унищожаваха българското село.
Мълчах, когато унищожиха българското земеделие,образованието ни.
Мълчах, когато унищожаваха здравеопазването ,хранителната промишленост,
енергетиката, горите..
Тридесет и пет години мълча.
И гледам как съсипаха Родината ми ! Тая, моята България, защото аз друга
родина нямам.
И вие мълчите !
Всички седим и гледаме как ни унищожават , гледаме как шепа самозабравили се
продажници ни правят на маймуни.
И мълчим !
Не знам за вас, но мен много ме е срам.
Срам ме е от децата ми , защото виждам в каква държава ще живеят.
Срам ме е да отида на гроба на дядо ми, защото знам, какво би ме
попитал :
- Защо мълчиш ?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados
