1 feb 2007, 13:04

Мъртвешките дни - част от човешкия живот

  Ensayos
1.4K 0 0

           Събуждаш се сутрин в тъмна стая. Без надежда. Без топлина. Безименнен,
         даже безпътен е и днешния ден. Отдавна си спрял да се молиш за помощ,                            
         защото ръцете ти, уморени от откази, са се предали. Душата ти, 
         привикнала вече към болката, не търси утеха от никой!
         Очите на "приятелите" плачат, но... не... те не плачат за твоят изтичащ живот!
         Те плачат! И така бършат очите си с кърпи, сякаш бършат прозорците в къщи, за
         да могат да наблюдават по-добре какво върши съседа отсреща! Без чувство,
         просто да имат с какво да запълнят жалкия си ден - с твойта агония!
         Но какво от това, че нямаш приятели? Нито пък обич? Животът ти свършва
         преди сърцето да спре! И никой не чува викът последен на болка!
        




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...