Приятели, тя тръгна и само песничка за сбогом остави ми и изчезна в тъмнината на града. Каза ми, че винаги ще ме обича, но, по дяволите, защо тя от мен си тръгна? Сякаш всичко между нас бе като история, от съдбата набързо подредена – силно начало, а края тъй мрачен и тъжен. Колко много аз за нея страдах, ала такава е била моята съдба, да бъда рицарят на печалния образ в този свят твърде псевдо– красив.
И когато сега аз пак поел съм сам по осевата линия на самотното шосе в нощта, сякаш се връщам назад през годините, когато държах на същото място твоята ръка. Спомням си даже и как останахме двамата и никой не искаше да отстъпи, да се примири и с реалността.
Не, не ми казвай, знам, че си вече с друг...
Късно е за извинения,
щом лицата ни
все тъй натъжени мълчат...
Късно е и за закъснялата целувка,
и за всички думи,
изричани с любов от мен...
Липсваш ми много!