На къде отиваме?
Животът е едно неспирно колело. Още с раждането си ние започваме да въртим педалите. С всеки изминат ден въртим все по-силно и все повече се измаряме. Въртим и обикаляме света. Минаваме по улиците на живота, заглеждаме се в останалите колоездачи, а понякога караме заедно. Срещаме различни лица, по-скъпи и по-обикновени колелета, по-нови и по-износени от времето гуми. Понякога се измаряме, но винаги намираме сили да продължим по пътя си. И пак въртим, и въртим и срещаме още хора. С някои отново караме заедно, пътищата ни се сливат или се разделят. Отново се измаряме и с всеки следващ път по-трудно намираме сили да продължим. Един ден вече осъзнаваме, че е по-лесно да спрем и точно това правим. Колелото загнива, гумите омекват, а образът ни все повече избледнява, докато в един миг просто изчезваме. Боли ни, защото осъзнаваме, че умираме, а още повече ни боли от това, че никой няма да тъгува за нас. Няма да има кой да плаче на гроба ни или да остави цвете. Ако сме вярвали може би ще отидем в рая. А ако не сме? Тогава какво ще стане с нас? Дали душите ни ще се скитат наоколо или просто ще изчезнат? Не ви ли е страх да изчезнете? Не е ли достатъчно страшен фактът, че вие просто ще престанете да съществувате? Каква болка! Затова трябва да вярваме! Няма значение в какво. Самата вяра ще поддържа една част от нас винаги жива. Вярвайте! Бъдете вечни! Усмихвайте се на колоездачите, с които се разминавате!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
