Всичко започна, за да свърши днес. Не вярвах, че ще боли, не вярвах, че ще се чувствам така знаейки, че си до мен за последно, че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". Не знам дали наистина съм готова да бъда "аз" отново... Вижда ми се твърде трудно, но и да сме "ние" не беше никак лесно. Общо взето се оказа, че всякак боли. Слушам всяка твоя дума на раздяла и сякаш я прецеждам през кожата си и я попивам в душата си, на едно специално отредено място, където знам, че ще мога винаги да те открия в онези тежки моменти, в които ще ми липсваш и които знам, че ме чакат от днес.
Пием вино, нали така се бяхме разбрали - на раздяла да изпием виното, което ти подарих в нашата първа нощ. Горчи... никога досега не е горчало така. Вино с привкус на сълзи... колко драматично и в същото време толкова романтично. А никога преди не сме били романтични. Сега, днес, на раздяла, имаме да си кажем толкова много, а вчера си мълчахме многозначно. И двамата знаехме, че този ден наближава, но тайно вечер се мо ...