22 июн. 2008 г., 00:45

На раздяла... 

  Эссе » Любовные
2062 1 1
2 мин за четене
Всичко започна, за да свърши днес. Не вярвах, че ще боли, не вярвах, че ще се чувствам така знаейки, че си до мен за последно, че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". Не знам дали наистина съм готова да бъда "аз" отново... Вижда ми се твърде трудно, но и да сме "ние" не беше никак лесно. Общо взето се оказа, че всякак боли. Слушам всяка твоя дума на раздяла и сякаш я прецеждам през кожата си и я попивам в душата си, на едно специално отредено място, където знам, че ще мога винаги да те открия в онези тежки моменти, в които ще ми липсваш и които знам, че ме чакат от днес.
Пием вино, нали така се бяхме разбрали - на раздяла да изпием виното, което ти подарих в нашата първа нощ. Горчи... никога досега не е горчало така. Вино с привкус на сълзи... колко драматично и в същото време толкова романтично. А никога преди не сме били романтични. Сега, днес, на раздяла, имаме да си кажем толкова много, а вчера си мълчахме многозначно. И двамата знаехме, че този ден наближава, но тайно вечер се молехме да грешим. Не грешахме. Виждаш ли, беше прав като казваше, че всичко хубаво свършва рано или късно... Истината е, че не исках да свърши. Но не исках да лъжа себе си и теб. Не исках да продължавам да горя и моята, и твоята душа на тази клада, която днес загасих със сълзи. Да, плаках много. Плаках, защото просто не можех, а и не исках да сдържам сълзите си. Не исках да крия, че ме боли, че се страхувам от това толкова далечно и мистериозно "утре". Страхувам се как ще "бъда" без теб. Страхувам се, че сега, когато ми се плаче, не бих имала на кой да се обадя по всяко едно време, че няма човек, който да знам, че е до мен, въпреки самата мен. Страхувам се май всъщност от самата себе си и от това, че трябва сама да се боря срещу мен си... На раздяла осъзнавам, че си бил всичко за мен, а аз дори не го разбирах. Не искам да плача, а още по-малко искам да плачеш ти. Но просто бях толкова изплашена, че сълзите напираха толкова силно, че чувствах само една бучка в гърлото, която не ми даваше сили да ги спра.
Прегръщам те за последно. Опитвам се да чуя сърчицето ти, което слушах всеки път, когато те притисках силно към мен. Но не чувам нищо. Сякаш вече го няма, сякаш съм го изтръгнала от мястото му...
Тръгвай, върви... Бъди щастлив далеч от мен. Аз не ти дадох нищо хубаво. Не ти дадох това, което заслужаваш. Целувам те нежно и силно се притискам към теб, като за последен път, като на раздяла...

Затворих вратата. Аз съм вътре, а ти си отвън. Аз тепърва навлизам в живота си, а ти тепърва го напускаш...



21. 06. 2008 г.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??