Всяко същество казва непрекъснато "това е нормално". Всички наричат различни неща нормални. Смятат, че щом нещо се случва ежедневно, то е нормално, но наясно ли са, че нормалното почти не се среща на този свят?! Нека се огледаме - всеки ден умират невинни и добри души, които заслужават почит, но получават друго... Животните биват убивани и защо...? За да може някой човек да си хапне, сякаш няма нищо, което природата му е дала, за да се храни. Биват убивани цветя, защото явно да "подариш" нечий добре опакован труп е нещо много хубаво. Биват убивани дървета, за да могат хората да си имат мебели. Всеки ден разни големи хумористи разказват особено забавни сексистки, расистки и други шеги, пълни с дискриминация, без да се замислят, че може би в този момент някое добро същество губи живота си именно заради своя цвят, вид, пол или нещо друго, но какво пък...
нали така е много забавно и готино... Гледаме по телевизията или около себе си и ставаме непрестанни свидетели на войни, безпричинна злоба и омраза, на непредизвикана агресия. Всеки ден чуваме лъжи и обиди към напълно невинни същества. Клеветите са срещани както въздуха... навсякъде. Но повечето хора правят ли нещо? Не... впечатляващо бездействие... Ако малко повече същества се възпротивят, така ли ще бъде?Ако няма робско мислене и подчинение, така ли ще бъде? Ако няма примиренческо мислене, дали несправедливостта ще е по цялата земя? Не! Толкова е просто и тези, които го осъзнават са толкова малко! И това е нормално...?? Въпреки че най-естествените неща са свободата, справедливостта, обичта и чистотата, за добрите е ежедневие да се борят точно за тези естествени неща. Ако отказваш да влезеш в нормите и да правиш това, което са ти казали, се държиш притеснително... Ако не искаш да убиваш и да вредиш, не си добре с главата... Ако кажеш, че е извратено да има толкова смърт и тирания, заради религии и богове, които дори не се знае дали съществуват и ако си против това подтисничество, ти лепват някакво име, все едно ти си със странното поведение... и се държиш нелепо... Ако искаш да помагаш, абсолютно безкористно и добронамерено, се съмняват в теб и търсят скрити подбуди, дори те наричат глупачка или глупак.Или пък, ако обичаш безумно, безгранично и безусловно, колко души ще го забележат и ще се преклонят пред това величие - обичта? Но това да си готов/а да правиш каквото ти наредят за пари е съвсем нормално.Това да искаш огромни къщи, скъпи коли и лукс е съвсем приемливо желание, което е разбрано от "обществото" и не подлежи на обсъждане... Нима ако искаш просто да си живееш на свобода, сред природата, сред обичта и любовта, да твориш изкуство и да се радваш на слънцето, луната и звездите, без да искаш надмощие, власт, пари, правила, ограничения, закони, разписания кога, какво да правиш, ако не искаш да вредиш на другите за собствена изгода или просто, защото те дразнят, заслужаваш да те наричат луд/а? Защо най-нормалните са смятани за най-луди? Ами когато си заобиколен/а от напълно изкривено мислене, възможно ли е да не се побъркаш, при положение, че животът за теб е война и битка просто, за да може да се случи нещо правилно и един ден справедливостта да възтържествува?Нима хората, невярващи в забраните и насилието на религиите, трябва да бъдат смятани за безотговорни, опасни, невежи или и аз не знам какви и да бъдат наричани със специални думи.Аз нямам против думата атеист/ка, но защо вместо вярващи и атеисти, не се наричат нормални и заблудени...? И не че всеки вярващ човек е фанатик, но ако вярваш, че богът е за да дава справедливост и свобода, то тогава прекрасно, но ако вярваш, че един бог казва кои са "висши" и кои " нисши" и, че едните имат право да се гаврят с другите, то тогава това не е нищо повече от насилие! Нека дам пример - Защо повечето богове са бели мъже? Къде са тъмнокожите, къде са жените, животните, растенията...? Нима това не доказва, че религиите са средство за страх, създадено от насилниците...?И друго - защо ги има думите вегетарианец или вегетарианка? А другите са нормални хора... Аз защо виждам нормални и убийци? Защо да има инквизиция, матриархат, патриархат, ислямизъм, комунизъм и всякакъв вид деспотизъм е нормално? Защо да виждаш само и единствено душата е нещо нереално и идеалистично, което е твърде невъзможно за този свят? И ако дойдат едни по-добри и мъдри същества, които умеят да виждат единствено душата, които не забелязват пола, цвета, възрастта, националността и така нататък, няма ли да се отвратят, когато видят страданието и болката на добрите и когато научат "изключително смислените" причини за тази омраза и дискриминация?Какво ще кажат, когато видят, че тук страхливците/страхливките и тези с комплексите са най-неупрекваните? Сякаш сред цялото безправие, което са причинили, имат правото да си живуркат толкова обезпокоявано... Сякаш тези, на които толкова им липсва ценностна система и толкова нямат причина сами да се харесат, че се опитват да изтъкнат половите си органи, височината си, цвета на кожата си или някой друг "важен аргумент" тук са безнаказани... Но не! Справедливост има! Бъдете сигурни!
И така... с всичко това се опитвам да кажа, че всъщност няма по-хубаво нещо от това всичко да е нормално, от това да имаш чиста съвест, да знаеш, че си свободна душа, че си пълноценна и силна личност, че умееш да обичаш и, че си добро и чисто същество и затова заслужаваш да живееш щастливо и това важи както за теб, така и всяка добра душа! Няма по-голямо чудо, но къде е това толкова нормално и естествено съществуване?Колко често се среща? Колко са тези, които се радвам, че ги има, вместо да си блъскат главата с лоши мисли?И защо непрестанно тези, които заслужават да са щастливи, не са? Защо все най-добрите, най-много се самообвиняват и самоизмъчват, сякаш не страдат достатъчно?И какво... Нима има по-голямо рядкост от нормалното? Ако откриеш нещо нормално, значи си открил/а истинско съкровище!
© Лора Todos los derechos reservados