Най-хубавата дума в българския език
(есе)
Най-хубавата дума ли? Нима сред толкова звучни думи може само една да е най-хубава? Защо не мога не мога да избера и защо за мене всички думи са толкова хубави? Сетих се, ще отворя някоя книга и ще се я намеря тази дума. Там някъде сигурно се крие тя и ме чака да я открия. Толкова много думи - мама, щастие, любов, родина... Всички те са наистина прекрасни, но не... не мога да открия тази, която търся. О... омръзна ми, излизам. Може би навън ще срещна най-хубавата дума. Но какво виждам: шумни булеварди, мръсни улици и безброй угрижени и забързани хора. Колко е скучно и банално всичко тук. Искам да отида там, където наистина да открия най-хубавата за мене дума, но къде, като вече стана твърде късно, трябва да се прибирам. Ох... защо винаги става така, защо не мога да остана още малко и да я потърся тази дума? Дявол да го вземе. Ето и телефонът звъни. Сигурно пак са нашите да ме питат къде отново съм се запилял. Но защо не мога да имам просто своб ...